Дали една жертва е останала нечута?

От писателския дует, скрит за псевдонима Ники Френч, съм чел само началото на знаковата им поредица за психотерапевтката Фрида Клайн – „Черен понеделник“, която ми допадна и обезателно ще я продължа в някакъв момент. От последния панаир ми препоръчаха друга книга от тях, самостоятелния трилър „Нечутата“, който прочетох точно преди почивните празнични дни. Историята проследява една самотна майка, Тес, която се бори с несгодите на живота и ревнува от показното щастие на бившия си, който изненадващо е създал семейство с друга жена – нещо, което е отказал на самата нея. Двамата са успели да се разделят като цивилизовани хора, обещали са си в името на детето им Попи да се държат зряло и отговорно и винаги да поставят нейното щастие над евентуални дрязги.

Но точно след едно гостуване на Попи при баща ѝ започват странните случки – момичето рисува притеснителна картинка с черни пастели, а скоро и изрича думи, които навеждат Тес на мисълта, че детето е видяло извършване на убийство. Тес знае, че фантазията на малчуганите е безгранична, но започват да се трупат следи, които я карат да се зарови все по-навътре в загадката. През очите ѝ всичко, което прави бившия ѝ, изглежда подозрително – и скоро дори го хваща, че изневерява и на красивата си и някак твърде млада съпруга. А в дома им живее още един подозрителен мъж, брат на съпругата, който не изглежда като подходяща компания за впечатлително дете. Самата Тес от своя страна трябва да реши дали мъжа, с когото самата тя се вижда, е правилната посока на живота ѝ – той е пълна противоположност на нейния бивш неверен приятел, готов е всячески да ѝ угоди и да направи всичко за нея и чудесното ѝ момиченце. Но Тес трудно намира място за него в живота си, след като открива коя е възможната жертва на престъплението, в наличието на което е абсолютно убедена, и когато прави неуспешни опити да алармира полицията, тя започва да се сближава с нейните близки и приятели, и сама саботира и тази си възможност за нормален живот. Всичко върви по нанадолнище за нея, тя стига дори до крайности като да проникне в къщата на бившия си, за да търси доказателства. Една майка е способна на всичко, за да защити детето си, нали? А може ли да защити самата себе си от пропадането в лудост?

„Нечутата“ е история за силна майчина обич и една напълно понятна ревност, която постепенно прераства в обсесия. Тес и нейният бивш любим на пръв поглед са постигнали немислимото – да потушат напрежението помежду си и да отглеждат дъщеря си в мир и сговор, дори с утежняващата положението ситуация със скорошния му брак с друга жена. И рисунката, и думите на детето, както и по-сетнешното му поведение, са сякаш това камъче, което обръща колата – отхвърлената жена се вкопчва в идеята, че нещо зловещо се е случило и е готова дори на конфликт с полицията, за да разкрие какво се е случило. Мотивите ѝ са сложни и точно тук е силата на трилъра на Френч – определено не е само търсенето на една принципна истина, нито само желанието да бъде защитено детето, макар и двете да са напълно понятни. В крайна сметка това е жена, която търси и изкупление за това, което ѝ се е случило, а от другата страна още по-понятно виждаме мъж, който вижда как майката на детето му губи разума си, и е готов на свой ред да направи всичко, за да го защити. Дали Тес е готова да плати цената за своето изглеждащо като лудост убеждение, това е въпросът?

Интересен трилър, с типичния за жанра несигурен разказвач и интересен обрат, който не беше чак неочакван, но бе добре конструиран и развит като изход от заплетеното положение, личи си опитът на двамата автори и си мисля, че определено трябва да продължа с поредицата им.