Дивайн никога не се притесняваше от грамадните почервенели типове, които си дерат гърлото; такива хора тайничко си умират от страх. По-притеснителни са мълчаливите безизразни кльощави типове, които внезапно ще те наръгат в корема или ще те застрелят в главата, а след това ще си тръгнат, без да тичат, и ще потънат в нощта, за да направят същото със следващия, който е бил достатъчно глупав да ги подцени.
Допадна ми първата среща с Травис Дивайн, самобичуващия се за извършено неизбежно престъпление бивш войник, в „Мъжът от влака в 6:20“, а във втората част, „Недовършена работа“, Дейвид Балдачи развива още повече образа му в посока успешната формула, която в книга след книга прилага Лий Чайлд със своя славен Джак Ричър. И това си проличава още от началната сцена в книгата, която се развива в полупразен влаков вагон, където в разстояние на един тунел ще се вихри добре преценено, внимателно планирано и безупречно изпълнено насилие. И само като чудесна хрумка мога да оценя друга сцена малко по-късно в книгата, когато Дивайн е изправен пред трима пийнали здравеняци, които искат да му обяснят колко точно нежелан е в градчето, в което е отишъл – Ричър безотказно би ги ступал по изпитан маниер, докато Балдачи избира друга посока: неговият герой използва ума си и дори в крайна сметка превръща тримата биячи в неохотни информатори. Допадна ми това излизане от шаблона, колкото и да е дребно.
И ако в първата част все пак имаше разни финансови детайли и уолстрийтски фон, то тук събитията са много по-стандартни. Дивайн е призован да разследва смъртта на младо момиче в малко градче в Мейн. Неговият командир има лични причини да изпрати точно него, а момичето не е кое да е – била е блестящ служител на ЦРУ с достъп до класифицирана информация и най-вероятно точно това е довело до смъртта ѝ. Но когато Дивайн се оказва в родното ѝ градче, където е загинала, започва да се пита дали всъщност нещо от миналото ѝ не е причината за това престъпление – всички, с които се среща, сякаш крият нещо, а най-объркващи са братът и сестрата на жертвата, около които витаят не една и две тайни. Разследването му само по себе си крие немалко рискове, а към него се добавя и заплахата от опитни наемници, пратени да му светят маслото заради други негови успехи срещу крайно лоши и много властни хора. Но всички знаем, че този тип герои могат да се измъкнат от всичко – даже колкото по-заплетена е ситуацията, толкова по-добре. А тук „заплетена“ е дори твърде слаба дума.
Както си е редно, в крайна сметка всичко се оказва навързано в сложен възел в „Недовършена работа“ – миналото прелива в настоящето и отравя бъдещето, а отново подобно на Чайлд, и в двете книги Балдачи въвежда леки любовни отклонения, които да добавят пикантност към иначе драматичното разследване, в което неведнъж и дваж някой стреля по Дивайн. И всеки ще си плати за това, разбира се. Сега остава само да чакаме да преведат и третата книга с този герой: „To Die For“.
