…нефритът не те правеше Зелена кост. Кръвта, обучението и кланът правеха човека нефритен войн.
В един много подобен на нашия свят – милитаризиран, неспокоен, на ръба на следващ голям конфликт, се намира средоточието на фантазията на Фонда Лий в „Нефритен град“. Остров Кекон не би бил с нищо уникален, ако част от неговите жители не притежаваха уникалната способност да използват нефрита, за да подсилват уменията си. Наричат ги Зелени кости и те преминават през строго и опасно обучение, за да овладеят шестте способности, които нефритът осигурява – Сила, Закаляване, Възприемане, Лекота, Отклоняване и Преливане. Колкото повече нефрит имат по себе си, толкова по-силни стават – но всеки човек има своя предел, отвъд който минералът започва не да го подсилва, а да го унищожава. Кекон е преминал през период на чужда окупация, по време на който тайна организация на Зелени кости, именувана Единното планинско общество, са успели с умела партизанска тактика и много жертви да се преборят с превъзхождащия враг и да освободят своя остров. Само за да се разпаднат на враждуващи кланове, сред които се отличават двата основни – Без връх и Планинския, които се гордеят с умението си и да правят мащабен и много печеливш бизнес, и да защитават своите хора на всяка цена, включително с проливане на кръв.
Фонда Лий започва своя разказ точно когато крехкият мир между двата клана започва да се пропуква. На фокус е кланът Без връх, чийто основател, вече на преклонна възраст и с напускащ го разум, се е оттеглил, а на мястото му като Стълб е застанал един от синовете му – Лан. Неговата дясна ръка като Рог, водач на военната част на класа, е необузданият му и агресивен брат Хайло, а като Синоптик и отговорник за дългосрочната стратегия и приходите, е стар сподвижник на баща му, който се опитва да внесе разум и мъдрост. Но времената видимо се променят – кеконската култура фаворизира насилието, подсилено с нефрит или не, и мирното правене на бизнес просто не е достатъчно за лидерката на противостоящия клан, която е избила безмилостно всички, които са стояли между нея и властта. А изкушението за промяна на статуквото идва от блясъка – опасен наркотик, който позволява нефритът да бъде използван от не-кеконци, мечтата на чуждите държавници с амбиции за завоевания. А едновременно с това дрогата позволява на Зелена кост да носи повече нефрит и да е по-силен, отколкото тялото позволява – на съответната цена, разбира се. И клановата война е само въпрос на време – и ще бъде подобаващо кървава и страховита, защото моралът отстъпва пред алчността, а желанието за нефрит, колкото се може повече нефрит – пред умереността.
Всъщност „Нефритен град“ е семейна драма с азиатски привкус, фокусирана върху фамилията на лидерите на клана Без връх. Основният конфликт при тях е изцяло вътрешен – начина, по който някогашният лидер е отгледал децата си, ги е белязал и всеки от тях се бори със съмненията си. Лан не знае дали притежава нужното да е Стълб и да взема правилните решения, не е сигурен дали може да се довери на своя Синоптик така, както баща му е правел десетилетия наред, а и необуздаността на брат му е повод за постоянни проблеми. А още по-странна е ситуацията със сестра им Шае, която в опит за младежки бунт е избягала от острова с чужденец, живяла е сред съвсем друго общество, където кеконските порядки изглеждат като варватски атавизъм, а сега се е завърнала с наведена глава на Кекон, решена да живее като обикновен човек без нефрит по себе си. Което не се получава добре, защото на този остров нефритът е всичко – по-силен от него е само повикът на кръвта. А кръв ще се лее достатъчно.
Фонда Лий разполага умело своите герои по шахматната дъска, въвежда интересни второстепенни образи, които до един имат предопределени роли в предстоящата война и кръвопролития, успява да опише фино и ненатрапчиво както на какъв исторически фон се развива клановото противопоставяне на Кекон, така и доминиращата роля на Зелените кости в това общество, което е изцяло подчинено на това разделение, извънклановата власт е само параван за същински важните интереси на нефритените играчи. Бизнес агресията може само за известно време да бъде заместител на жаждата за насилие, която доминира жителите на острова, дарен с тези изключителни способности. И макар че човек няма как да не види в магическата система на нефрита отглас от умението да се използват метали в поредицата „Мъглороден“ на Брандън Сандерсън, то Лий рядко описва в детайли как точно Зелените кости използват нефрита си, това е пропуск за мен. Самата атмосфера на романа и особено образа на агресивния брат Хайло ме отведоха до друга велика поредица – тази за джентълмените копелета на Скот Линч („Лъжите на Локи Ламора“, „Червени морета под червени небета“ и „Републиката на крадците“.
С две думи – интригуващо начало на поредица, която има потенциал да се развие много, особено с очакването ми в следващите части действието да напусне остров Кекон и да се завихри в по-широк мащаб, защото това определено е причудлив свят, който може да използва коли и самолети, но в същността си е предмодерен и екзотичен, изграден около модела на азиатските мафиотски организации и жестоките им методи за поддържане на властта.
Сандерсън
От същия жанр
