Още един голям роман в типичния за Краля стил – обособява си малко, заспало градче, запознава ни с куп от местните жители, вмъква ни в най-съкровените им мисли, мечти и страхове… и отприщва ада върху тях. Като аналогии в ума ми веднага идват „Под купола“, „То“, „Томичукалата“… Още повече, че Касъл Рок е едно от няколкото измислени (или не?) селища, в които Кинг вихри често своя демоничен талант – там се развиват „Куджо“, „Тъмната половина“ и още цял куп други романи и разкази. След отварянето на магазина за най-нужните неща от градчето обаче май няма да остане достатъчно, за да бъде декор на нова творба…
Всичко започва тихо и кротко за Касъл Рок, под чието привидно спокойствие кипи обичайната смес от вътрешноградски дрязги, грижливо отглеждана и поливана неприязън между този и онзи, налице е дори разгаряща се религиозна нетърпимост между католиците и баптистите, които взаимно си желаят геената огнена. Цялата тази смес би продължила да си къкри спокойно до края на света, предавана от поколение на поколение, но се появява катализатор в лицето на Лийланд Гонт, който отваря магазин с име „Неизживени спомени“ (в оригинала: „Needful Things“), в който има всичко, за което всеки тайно в себе си мечтае… и то на съвсем достъпни цени (а понякога и като подарък)!
Всяка изгодна сделка обаче върви с нещо дребно и невинно – срещу всяка прескъпоценна вещ, която някой от жителите си е купил, той се задължава да спретне малък, забавен номер на някой от съгражданите си – дали изпръскване на прането с кал, спукване на гуми, подхвърляне на няколко бележки, миризливи бомби и прочие. Нищо сериозно, нищо опасно – само следите остават и водят не към извършителя…
Номерата започват, но сякаш никой не им се радва. Напрежението започва осезаемо да нараства, след като най-лабилните жители попадат бързо под хипнотичната омая на своите невероятни покупки. Шерифът на града Алън Пангборн усеща, че нещо не е в ред, но не може да определи какво, докато убийствата не започват – две отдавна враждуващи жени буквално се заколват една друга на улицата… и това е само началото. Всеки, който си е купил нещо от магазинчето, има твърдото намерение да го задържи и опази на всяка цена от всички, които искат да му го откраднат – и е готов да пречука този, който се осмелява да си прави глупави шеги с него!
„Неизживени спомени“ е от онези книги, в които няма обособени части – тя е цялостна сплав, която практически се развива на само няколко места, основно около магазина на зловещия Гонт, когото всички харесват, но никой не иска да докосва. Той, изглежда, знае всичко за всеки, а дори успява да предвижда събитията и да помага номерата да се изпълняват в най-удобното време, когато никой няма да види изпълнителя им. Номер след номер и циркът е пълен, само че това е цирк само от клоуни като в „То“ – бесни, кръвожадни и неспиращи се пред нищо да получат своята справедливост.
Малкото на брой дни от отварянето на магазина са изпълнени със събития, а експлозивният край идва сякаш от нищото – отново Кинг се е съсредоточил върху изграждането на действието и почти не е оставил място за развръзката. Без значение, тя е страховита и последната нощ на Касъл Рок ще бъде незабравима…
Категорично една от най-яките книги на Стивън Кинг, нарежда се автоматично сред най-любимите ми негови творби!
Вижте и оригиналната корица от първото издание, дело на Петър Станимиров, която намери място и в луксозния му албум „Вдъхновен от Стивън Кинг“.
