До момента нямаше празно с Харлан Коубън – „Дом“, „Не се отказвай“, „Остани“ и „Дръж се здраво“ много ми допаднаха, а ясното ми решение е да изчета всичко негово издадено малко по малко. Пътем излизат и нови, които няма как да пропусна, а новата му серия започва с „Непознатият от гората“. Този непознат е много особен герой – намерен като малко дете в гората, той се е адаптирал чудесно и към дивото, и към цивилизацията, получил е военно обучение и по генетична случайност е гений. Не че това проличава особено в романа, де, но пък съм сигурен, че ще ви е познат. Защото Уайлд е създаден по образ и подобие на иконичния герой на Лий Чайлд – а именно вездесъщия Джак Ричър.
Иначе историята се заплита интересно. Имаме момиче, тормозено от всички в училище, което успява да изчезне не веднъж, а два пъти. Имаме добро и малко наивно момче, което много иска да получи одобрението на приятелите си, и който има на своя страна могъщата закрила на баба си, популярна адвокатка и телевизионна звезда – със своя цапнат език и безцеремонно поведение тя е истинският централен герой поне в този роман, ако изключим странните ѝ любовни похождения. Имаме богаташко хлапе, което мисли, че всичко му е позволено, и не се притеснява да извършва гадости, защитен от състоянието на родителите си и наетата от тях страховита охрана. А накрая имаме и Тръмповиден кандидат-президент, който почти не присъства в книгата, но чиято сянка се протяга през сюжета в някакво далечно подобие на дилемата от „Мъртвата зона“ на Стивън Кинг. Само че когато Кралят е писал своята книга, токсичните социални мрежи не са съществували, а разделението в едно общество не е било така лесно за манипулиране.
На пръв поглед „Непознатият от гората“ е трилър за изчезнало момиче и за крайностите на тормоза в училище. На втори – въвежда интересен главен герой, който трябва да се справя и с физически, и с интелектуални предизикателства, като печели срещу лошите дори да няма никакъв шанс, като по правило локалните проблеми се издигат до национални предизвикателства. На трети – и с него приключвам, това е още една книга, която анализира какво се случи с Америка, защо е така страховито разделена и защо демагози като Тръмп получават лесно достъп до властта и може да им се размине всичко, дори и убийство, в очите на непоколебимите им фенове. За мен лично обаче тези разнопосочни цели не сработват в синхрон – особено в един момент, когато цели трима бивши военни, до един много добри в работата си, трябва да си делят тортата на събитията, и да се изправят един срещу друг. Има нещо недомислено в цялата книга, а самата фабула с изчезналото дете от самото начало е поставена в подчинена на политическото послание цел. И в крайна сметка така и не разбрах защо Уайлд има толкова колоритно минало, нито с какво е по-особен – но може би ще го научим от следващите книги за него, втората, „The Match“, е планирана за 2022 г.
