Десет години преди да напише чудесната – поне за нас, българите – „Животът, гледан отдолу“, Димитри Ферхюлст публикува автобиографичната сатира „Непрокопсаниците“, която бе и моят първи избор от панаирната купчина, наистина ме впечатли силно този автор преди години. Това е стряскаща история, която по някакъв косвен начин носи отгласи от „Улица Консервна“ и онези толкова симпатични пройдохи – и тук едни такива храбри пияници се вихрят по страниците, но в кривото огледало на това счупено семейство се оглежда именно бъдещият писател, който някак съумява да избяга от този алкохолен водовъртеж. В предговора пише, че той „се саморазправя с героите от детството си по един безмилостен и комичен начин“, но за мен лично в прозата му все пак има много обич, прошка и определено разбиране, напомни ми повече на драматичната „Стъкленият замък“ на Джанет Уолс. А малка история след малка история се формира по-голямата картина на едно странно микрообщество, в което всеки ден носи възможност – и повод – за напиване, но и за развихряне на причудливи събития.
Тук среща си дават завърналата се градска красавица и нейната надменна дъщеря, която бързо ще бъде въведена в местните порядки, вещицата с вързаното зло куче, за която говорят, че е давела бебетата си в езерото, колоездачната обиколка на Франция бива разигравана на по-високоградусово ниво от спиртни смелчаци, а Рей Орбисън е на почит дори когато бива гледан на чужд телевизор. Тук пристигат красиви жени с подмолни цели, а едно дете разказва за майка си със страховита откровеност и болка. Същото дете ще проследи как баща му решително влиза в клиника за лечение на зависимости след един последен шеметен тур из кръчмите, а сетне ще се върне наглед излекуван. Може би най-стряскащата история е за приятеля от детството, който си пада по локомотиви играчки и гради релсови маршрути в мазето си, и как колекционерската му страст се променя през годините – и не съвсем. Истории за раждания и за тихи гаснения, гарнирани с най-мръсните кръчмарски песни. Кръговратът на живота там, където нищо сякаш не може да се промени, солта на земята, нали?
Трудно е някак си да напаснеш сегашния образ на Белгия и нейните жители с тези неподражаеми скици по страниците, които като нищо могат да се разположат в роман на Торлака нейде из дивия Северозапад и да се чувстват съвсем комфортно там. „Непрокопсаниците“ е сбор от истории за жители на низините на обществото, които живеят по свой си начин и никой не може – и няма право – да ги променя. А човекът, който е взел решение да избяга от тях, трябва да се върне – и да свидетелства, че техните подвизи все така продължават. Укорими или не.
От същия автор
От същия жанр
