Пропуснал съм периода, когато „Поредица от злополучия“ на Лемъни Сникет е имала култов статус, но както и с тази за Хари Потър, виждам как светват физиономиите на хората, които са я чели и заобичали навремето. И точно такова едно коледно грейване предизвика новината за новото издание на първата част, „Нещастното начало“, която ме изкуши да си наваксам този пропуск. Откровено казано, очаквах нещо трагикомично, може би с много черен хумор, но както всички, които са я чели, добре знаят, това силно се разминава с реалността. Книгата е модерен преразказ на типично дикенсова мелодрама, в която три сирачета трябва да се преборят срещу козните на злия си настойник, който иска да се добере до тяхното богатство.
И не че авторът не предупреждава пак и пак каква история ще разкаже – още от корицата бях известен, че това ще е „нерадостната история на три деца, които нямат никакъв късмет“, но ей на, като човек, който често пише задни корици, хич не повярвах на напълно правдивите и непритворни думи на Сникет (чието име е псевдоним, както е също общоизвестно). И поех из неговата история за тъжната уаст на Вайълет, Клаус и Съни Бодлер, три пречудесни деца със свои причудливи особености, които в един миг губят и родителите, и дома, а буквалистично приложеният закон (подигравките със сляпото прилагане на законите продължават до края на книгата) ги запраща в ръцете и мизерната къща на техния „трети братовчед от четвърто коляно, или четвърти братовчед от трето коляно“ Граф Олаф, който на всичкото отгоре упражнява и крайно подозрителната от морална гледна точка актьорска професия. Сираците Бодлер се оказват в истински капан в дома му, а опитите да се нагодят към тези кошмарни условия се провалят. Единствената светлинка в живота им е съседката, съдия Страус, но и от нея помощ не може да се очаква, когато огромното богатство, на което децата са наследници, става цел на Граф Олаф и той измисля коварен план как да го придобие.
Не знам на коя страница точно се усетих, че очакванията ми за книгата са напълно погрешни и се пренастроих към тази детска драма, която определено би ми допаднала повече в по-млади години, тогава една такава история би пленила силно въображението и чувствата ми. Но и сега мога да разбера чара на тази история, която е в пълен разрез с обичайните любими четива на младите – тук тормозените деца не разбират, че имат магически сили, не получават помощ от вълшебни същества, не намират проход към друг свят през дрешника или пък не отлитат към земя на приключения, а трябва сами, с воля и ум, да се справят с предизвикателствата на безмилостната съдба. В „Нещастното начало“ събитията следват един злощастен коловоз, в който съдбите на три невинни хлапета са в ръцете на истински злодей, а всички, които би трябвало да забележат това и да им се притекат на помощ, остават слепи до самия край. Може би ще прекаля, но имаше нещо кафкианско в стоицизма на съдия Страус, която бе напълно готова да позволи всяка мерзост, стига да е спазен формализмът на закона. Приятели ми казаха, че натам поредицата става още по-интересна, така че да видим какво следва след това определено минорно – точно както авторът обещава – начало.
От същите жанрове
