Всеки човек прави рационални избори, но крайният резултат може да се окаже нещо, което никой не е искал – може да се каже, че индивидуалното рационално поведение води до ирационални обществени резултати.
Този текст трябваше да бъде ревю на друга книга – “Икономист под прикритие” от същия автор, която току-що излезе на пазара с фантастичната корица от Петър Станимиров, чийто албум “Вдъхновен от Стивън Кинг” май ще си подаря за Коледа, защото още не мога да се добера до копие. “Икономист”-ът ме преследва в работата от известно време и само ме изкушава да бъде прочетена. Но аз съм принципен читател и в дивна заблуда за хронологическата последователност на двете книги (мда, “Икономист”-ът е по-стара) реших да прочета първо издадената още през 2009 г. “Нещата от живота и тяхната логика”, която до момента убягваше от ръцете ми заради “източната” си корица. След прочита на книгата продължавам да недоумявам защо е избран точно такъв символ за една рационална, сериозно-забавна и много, много “западна” книга. Генерално грешно внушение според мен.
И все пак грешката с последователността не е толкова грешна, доколкото двете книги разказват за едно и също нещо – как всичко около нас може да бъде обяснено рационално, с логика, с езика на математиката и на свободната воля на индивидите. Резултатите са шашкащи, аз лично, четейки, си направих толкова много записки, че в момента съм в пълна невъзможност да ви въведа дори в една малка част от изводите на Харфорд. Затова по-долу цитирам няколко откъса, които показват различни, уж ясни страни от живота, и как изглеждат те през погледа на един икономист.
Харфорд говори за рационалността на бума на оралната любов в последните десетилетия, която не е следствие от ниския морал, а от разумната защита от болести и нежелана бременност. Описва защо от равна изходна позиция хора, които не инвестират в образование, могат да се окажат в низходяща спирала на доходите, без това да има пряка връзка с цвета на кожата им или произхода. Научих, че има пряка връзка между височината на сградите и престъпността. Има и безспорни връзки между гласуването и преразпределянето на богатствата от мнозинството към малцинството напористи тарикати. Говори за теорията на игрите и залаганията в Лас Вегас във връзка с изборите в ежедневието ни, както и защо има сегрегация в американските градове – това не е вроден расизъм, а логична реакция на съвсем слабо предпочитание към живот в близост до хора със същия цвят на кожата:
Какво е бракът от икономическа гледна точка?
Въпреки това бракът си остава един от основните начини за реализиране на печалби от разделението на труда. Още преди да се формират добре развити пазари за каквото и да е, мъжете и жените охотно са се възползвали от предимствата, които им дава разделението на труда, по тези три начина – сключване на брак, специализация и подялба на приходите. В праисторическата савана единият е ловувал, а другият е събирал храна. В по-близкото минало единият е бил по-добър в орането и шиенето, а другият се е специализирал в готвенето и дребните ремонти по жилището. Нищо в разказаното от Адам Смит не предполага такова разделение на труда, което да е съобразено и с традиционните роли на двата пола, но не се заблуждавайте: семейството също си има рационални корени. То е най-старата фабрика за карфици в света.
Защо в почти цялата човешка история работи мъжът, а жената гледа децата? Отговорът е трагично изненадващ за моя пол:
Представете си, че Джеймс и Елизабет са женени, а послезаменете забучването на карфици с гледането на бебета. Елизабет е по-продуктивна с карфиците от Джеймс, но е и по-ефективна като родител. Джеймс очевидно е калпав работник, но още по-калпав татко, така че Елизабет взима рационално решение – да си стои вкъщи, да пече курабийки и да си дондурка бебетата, докато Джеймс се мъчи да свърже двата края, работейки като агент на недвижими имоти. Логиката на относителното предимство осветлява нещо, което за повечето мъже – с изключение на икономистите! – се оказва трудно за преглъщане, а именно че няма причина да смятаме, че мъжете изкарват прехраната, защото се справят много по-добре с тази задача. Те просто се оказват в положението на изкарващи прехраната, защото ако ги накарате да си стоят вкъщи и да се грижат за домакинството, ще стане още по-лошо.
Офисната джунгла – защо не може да се плаща адекватно според работата, защо стремежът към бонус създава опасна конкуренция и най-важното – защо изпълнителните директори взимат фантастични заплати, а понякога не правят нищичко?
Всички проблеми на офисния живот имат един и същ корен. За да управлявате перфектно една фирма, трябва да имате информация за това кой е талантлив, кой – честен и кой – трудолюбив, както и да им плащате в съответствие с труда им. Но до голяма част от тази жизненоважна информация няма как да се доберете, нито да направите нещо по въпроса. Следователно е много трудно да плащате на хората толкова, колкото те наистина заслужават. Много от офисните абсурди са логично следствие на различните опити за разрешаване на проблема. И най-разумните платежни схеми имат своите неприятни странични ефекти, които минават през подкокоросване на служителите към подли прояви и стигат до безобразно високата заплата на шефа. За нещастие, това, че ги разбираме, не означава, че можем да ги подобрим: рационалният свят не е непременно перфектен и това важи с най-пълна сила именно за офиса.
Всичко това е напълно рационално, но турнирите на работното място са също причина – ако не и основната – бачкането да е такова мизерно преживяване. Първият проблем се вижда лесно: започнете ли веднъж да раздавате големи суми на хората, за да надскочат колегите си, те веднага ще загреят, че тази игра може да се спечели по два начина – или да се скъсаш от работа, или да прецакаш колегите си. Роже Федерер още не е започнал да прибягва до разни хватки, например да завързва връзките на маратонките на противника си една за друга или да сменя кордата на ракетата му със спагети, но спортът е пълен с примери за такива кални номера. Дори ги се смятат за част от играта.
Турнирната теория показва, че пакет от 800 милиона долара не е нужно да мотивира самия Ейснър да работи толкова добре, че лично да докара на акционерите състояние от 800 милиона долара. Тези пари щяха да продължават да си струват, дори само да мотивират потенциалните му заместници да работят така, че с общи усилия да допълнят останалата част от състоянието. Всъщност като се замислите, ако заплатата на Ейснър мотивира всички, стоящи под него във фирмата, да увеличат състоянието на фирмата с над 800 милиона долара, за акционерите пак ще бъде рационално да платят на Ейснър 800 милиона долара, за да седи по цял ден с крака върху бюрото си и да гледа „Том и Джери”.
Така погледнато, генералните директори са напълно отстранени от производствения поток. Те са просто фигуранти – нещо като английската кралица или някой кавалер на орден за заслуги, а не са хора, които действително вършат нещо важно.
Всъщност отдавна съм прочел и чакам една друга яка книга – “Как се раждат добрите идеи”. Е, някои от тезите й са проследени и тук, основно в посоката защо градовете са най-иновативните пространства на планетата и това няма да се промени:
През 1890 г. Маршал е твърдо убеден, че гъстата промишлена концентрация ще поражда и съответните новаторски идеи: „За хората с еднаква професия близостта им един до друг дава големи предимства. Тайните на занаята вече не са тайни; те сякаш витаят във въздуха и децата научават повечето от тях несъзнателно. Добрата работа се цени високо, изобретенията и техническите подобрения, технологичните процеси и общата организация на трудовия процес се обсъждат начаса. Предложи ли някой идея, тя се подхваща от други и се смесва с техните собствени предложения, като по този начин всяка нова идея генерира ред други”.
Идеята на Маршал е интуитивна и, както ще видим, съдържа далеч не само зрънце истина. Тя идентифицира оживените градове като основен източник на находчивостта и прогреса, който е и фундаментален за цивилизацията.
Аз ужасно се накефих на Харфорд, макар на места да е по-суховат, нещо неизбежно за материята, описва света около нас по абсолютно неподозиран начин. Надявам се на следващ тираж да прокарам една различна корица 🙂
Други ревюта на книгата има в “Economics” и в блога на Ангел Грънчаров.
От същите жанрове
