Преди месец нейде тази книга беше навсякъде – и по медии, и по сайтове, и къде ли още не. Тогава я отбягвах тактично, ако и да ме изкефи корицата – надсловът „Книга за татковци“ хич не ме грабна, но явно работеше като цяло. Като сеирът поотмина, вече имах възможност да разгледам книжлето и по някакъв особен начин ми припомни на куп любими книги от едно време – „Приключенията на Незнайко“, „Карлсон, който живее на покрива“, че дори и „Пипи Дългото чорапче“. Зачетох се, колко му е, и не можах да се откъсна от книгата, докато не я свърша (не че това отнема много време). Не мога да отрека изненадата си – Иван Раденков е написал чудесно книжле в традициите на любимите ни книги от детството, при това без да ги копира и без да пресилва нещата. Доказателството е просто – щом ми хареса на мен, едно възпораснало дете…
А историята в „Невероятните приключения на Унки Марлюнки“ е страшна и сложна криминална загадка, свързана с изчезването на едно цяло училище – ей-така, отведнъж! Всички ученици и техните учители и директор – хоп, и се изпаряват сякаш в нищото! А единственият, който може да се заеме с тази задача, е Унки Марлюнки, който по наложителност е станал дИтектив поради особените традиции на неговите съграждани да държат всеки да си има някаква професия. Унки няма избор – трябва да се помогне, още повече че в мазето му не по-малко мистериозно се появява едно хлапе, което пътем се оказва негов син от бъдещето, нищо по-малко! Приключението едва е отпочнало, а нещата са вече от странни по-странни, защото има и едни трудолюбиви джуджета, а разкритието как точно са били отвлечени децата – да, те са отвлечени, а не изчезнали! – си е чисто удоволствие. Разследването започва ударно, в него има всичко – и драма, и приключения, и лупинги, и напрегнати моменти, и обрати, и лоши хора, и добри хора, и полет, и, и, и… много неща, чак аз останах преприятно изненадан. А, има и любов, че и танци, но това е тайна, шшшшт!
В заключение – всичко хубаво, което сте чули за „Невероятните приключения на Унки Марлюнки“, си е съвсем вярно, а за мен лично остана бледото недоволство от лекото пресоляване на манджата в края с библейската връзка с Ной, ама нейсе, културното наследство на религията, джиджи-биджи. Вън от това, книгата е написана оригинално, лека и забавна е, за миг дори не доскучава, картинките, дело на Лиляна Калнакова Ламер, са чудесни, и съм силно убеден, че ще се хареса на всяко хлапе с усмивка от едното до другото ухо.
Още забавни ревюта за книгата има в „Аз чета“ (Вал Стоева пише най-яките ревюта за детски книги!) и в „Библиотеката“, а обезателно трябва да видите и сайта на книгата, където има и песни към нея, изпълнявани от група „Тролите“.
Вижте и забавното видео с автора от „Аз чета с Настя“:
От същия жанр
