Ще се изненадате колко бързо се чете „Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА“ на Ромен Пуертолас (навярно прочитът на заглавието може да бъде изчислен като нелош процент от цялото четене :)) Книгата се вписва в периода на засилващо се търсене на книги с колоритни главни герои, които преминават през целия си живот („Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ на Юнас Юнасон), или за кратък период („Човек на име Уве“ на Фредрик Бакман), през серия от приключения, които ги променят из основи, докосват се до животите на много други хора и ги подобряват – скоро очаквам още една такава книга да се появи по книжарниците: „Невероятното странстване на Харолд Фрай“ на Рейчъл Джойс. Изобщо този тип книги са част от вековната традиция на романи, с които читателят е лесно да се идентифицира, да се позабавлява – и може би все пак да бъде малко променен, ако авторът си е свършил добре работата.
Поне при мен обаче Пуертолас не постигна това – „Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА“ ми дойде твърде лековата и прибързана, с алогично навързване на действието, твърде чести чудотворни намеси и удобни срещи с точните хора, насилен сантимент и липса на размах. При все това книгата е забавна, затова и оценката ми е по-скоро положителна, много удачна е за четене в градския транспорт или когато главата ти е завряла 🙂 Мисля, че негодуванието ми идва по-скоро от очакването книгата да наподобява тези на Юнасон и Бакман, но паралелите са малко вън от чисто външното позициониране.
Пуертолас според мен цели да разбива клишета именно чрез използването им – не случайно неговият герой пише кратка новела върху… ризата си, чийто сюжет впоследствие се оказва не твърде оригинален. Самият главен герой (чието име ще препиша дословно) – Аджаташатру Лаваш Пател – е просто събирателно на всички стереотипи, които европейците имаме за индийците (без религиозната ревност, между другото). От началото до края на книгата за мен той не придоби плътност, а разкриването на миналото в края ми дойде твърде драматично, сякаш апел да му съчувстваш и да го заобичаш, но това трябва да дойде естествено, а с хаотичните му странствания из Европа почти не остава време за това. От друга страна, Пуртолас добре показва и някои от неприятните страни на самоуверените в себе си европейци – стереотипизирането на всички различни, често нехуманното отношение към бежанците, нежеланието да провидят истинските мотиви зад решението им да зарежат родината си и нерядко семейство и близки. Това е важна тема и тя е основна част от книгата, но отново решението на проблема, което избира Пуертолас – паднали от небето пари – ми е неубедително, направо обидно дори.
Колоритно и бързо действие, с нелоши шеги и сполучливи закачки със странни от наша гледна точка имена, с междудържавно бягане от ядосан циганин-таксиджия, летене с балон, попадане при либийски трафиканти на хора, среща с красива кинозвезда, арести, скриване не само в гардероб, а и в куфар… за кратко време на Аджаташатру наистина му се срутва света на главата. Ако ви се чете нещо леко и забавно, това е книгата – и може би „Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА“ ще ви допадне повече, отколкото на мен, както примерно се е харесала на Димитър Аврамов от „Аз чета“.
От същите жанрове
