„Невинният“ на Джон Гришам ми бе тикната в ръцете от една адвокатка, с която водихме разгорещен спор за и против смъртното наказание. Дори не знаех, че Гришам е писал документални романи, още повече по толкова щекотлива тема като несправедливо осъден за убийство, който прекарва години наред в лапите на наказателната система, и в крайна сметка се разминава на косъм с екзекузия. Спасен е само от напредъка на технологиите и основно ДНК-тестовете, а и от усилията на самоотвержените му близки и шепа смели адвокати и съдии, които се изправят срещу полицията и свои колеги в битка буквално на живот и смърт.
Трудно някой може да съчувства на някой като Рон Уилямсън. Като малък той показва обещаващ спортен талант и цялото му родно градче се гордее изключително силно с него. Само че така и не успява да направи големия си пробив, а докато отчаяно драпа до полагащите му се слава и богатство затъва в алкохола, наркотиците и агресията. Поредното момче, което смята, че заслужава всичко наготово, а вместо това животът му праща разочарования след разочарование – не закъсняват скандалите и първите срещи с полицията и престой в затвора. Но никой не е очаквал да бъде арестуван за изнасилване и убийство – не и пет години след жестокото престъпление срещу младата Деби Картър, което потриса целия град. Делото срещу него се води по най-гротескния възможен начин – Гришам описва подробно методите на полицията и срещу него, и срещу други набелязани за виновни, които трябва да бъдат осъдени с манипулирани доказателства, свидетелства на доказани доносници, на самозвани експерти, на некадърни (и дори буквално слепи) адвокати и жадуващи внимание прокурори. В този свят невинността е изключена.
На близо 500 страници Гришам описва в детайли злощастния живот на Уилямсън, а също и на други несправедливо осъдени – а също и на човека, който е извършил убийството и който успява прекалено много години да се измъква заради мърляво проведеното разследване. Описва как се отразява разследването и смъртната присъда на близките му, как психичното му заболяване е третирано или неправилно, или никак, как в затвора се състарява с десетки години при нечовешките условия, на които е подложен – в постоянно очакване да умре. Трилъровият писател се е отказал от писателските трикове и книгата е строго хронологична и дълбоко подробна – сам признава в края, че е можел да напише и 5000 страници със събраната щателна информация. За съжаление дори и на под 500 обаче документалното изследване е интересно, но сухо и монотонно – макар залогът да е един човешки живот. Уилямсън може да е жертва, но едновременно с това е мъчител на всички околни през цялото време, което е на свобода, няма как да буди симпатии. Но не заслужава да бъде екзекутиран за нещо, което не е направил.
