Много лична препоръка получих за тази книга, иначе едва ли щеше да попадне в ръцете ми, макар да има чудесна българска корица. „Невъзможното бягство на Джини Мун“ на Бенджамин Ладуиг е роман, който сграбчва сърцето и не пуска до края. Разбира се, спекулативно е какво се случва в ума на дете с аутизъм, но авторът е учител, който сам е приемен родител на такова момиче – и определено мога да се доверя на това, което пише.
Джини Мун е преживяла кошмари в детството си – майка наркоманка, поредица мъже, особено един особено агресивен, липса на храна и елементарни условия за живот, вменена отговорност за нейната малка кукличка, която скрива, когато социалните я спасяват. И я губи сякаш завинаги. След поредица от приемни семейства тя попада при Браян и Моура, които не могат да имат деца. Там намира пристан, изгражда си рутина на живот, която е изключително важна за нея, намира опора, макар често да се губи в себе си. Но има нещо, което не спира да я терзае, и това я кара отново и отново да търси начини да се свърже с майка си и да се върне при нея – дори съзнавайки, че това ще я вкара отново в живот, изпълнен със страдания.
Всичко обаче започва да се променя бързо, защото Моура е забременяла. Майчинският ѝ инстинкт се пренасочва и тя започва да изпитва страх за детето си – и Джини не помага много в това отношение, защото извършва простъпки, които не се приемат добре. До една те са описани през нейните очи и са разбираеми за съчувстващия читател, но не и за майката, която е готова на всички за толкова чаканото собствено дете. След раждането събитията започват да ескалират. И Джини сама се поставя във все по-голяма опасност. И не може да поиска помощ. И трябва да действа сама в свят, който не разбира и който я отхвърля.
„Невъзможното бягство на Джини Мун“ е топла и докосваща книга. Ладуиг прави всичко възможно да ни направи съпричастни с мислите на момиче, което вижда света различно от децата около себе си. И която е разкъсвана от нуждата да прави неща, които са ѝ забранени за нейно добро – и която е готова да се пожертва за чуждото щастие. Хубаво е да има такива книги, за да учат на приемане на различните, както и за възможностите те да живеят пълноценни животи редом с всички, а не изолирани далеч от взора ни.
От същия жанр
