Първата ми – и доскоро последна – среща с Дейвид Балдачи бе в края на 2016 г., а книгата беше „Ден нула“, с която именно започнах целенасоченото ми въвличане в трилърите. По съвпадение тя е и първата с главен герой Джон Пулър, а пак с него се засякох преди дни в „Ничия земя“, ударен трилър, който смесва тайни от миналото с жестоко отмъщение. И чак се зачудих защо по-рано не съм взел други на Балдачи – държи в напрежение и страниците летят с лекота.
Основната линия е свързана пряко със самия Пулър – майка му е изчезнала преди цели 30 години, а от нищото идва обвинение към тежко болния му и некомуникативен баща, че я е убил. Ако това е истина, кариерата на един от най-изтъкнатите военни в САЩ би била опетнена завинаги. Джон не се колебае и за миг и макар да няма формално право, се завръща в родния си град и започва да търси какво се е случило преди твърде много години. Спомените му и тези на брат му са доста мътни, но малко по малко започват да излизат някакви следи. Успоредно Балдачи проследява пътя към същия този град на един освободен затворник – Пол Роджърс, истинско чудовище в човешки облик, който притежава невероятна сила и никакви скрупули да убива. Бърз и решителен, той осейва с трупове своя път към своето собствено минало, където е преживял нещо ужасяващо – и не е трудно да се досети човек, че то е свързано с майката на Пулър. Той търси отмъщението си, но знае, че с груба сила няма да го постигне – трудно обуздава своите инстинкти и започва да дебне някогашните си издеватели – но те също не спят и знаят, че той е наблизо.
Балдачи уверено движи двете линии, като постепенно фокусът се измества върху Роджърс, който има врагове навсякъде. Той е явен антагонист, но всеки ще се ориентира, че ролята му няма да бъде едноизмерна и негативна. Пулър, от своя страна, пресича пътя си с него и скоро го разпознава като важна фигура в собственото му разследване, но и вижда, че ако бъде търпелив, ще открие много повече от участта на майка му – а там някъде се крият тайни за промишлен шпионаж, секретни програми за бърничкане в човешкия геном, военни проекти, които отдавна е трябвало да бъдат прекратени, но още съществуват, защото високопоставени лица имат интерес от тях. Ще се лее кръв.
„Ничия земя“ ми допадна, идеална книга за отпускане, определено ще наваксам с останалите романи на Дейвид Балдачи.
