Снощи целокупната литературна общност се бе сбрала в столичен клуб да отпразнува двайсетгодишнината на едни от първопроходниците в частното книгоиздаване у нас – „Колибри“ (слава на Зевс, разминали се на косъм с името „Медиум 999“). Събитието бе страхотно и за мен бе истинска част да съм част от него.
Вместо ние да трупаме подаръци върху колибритата, те ни зарадваха с книжка със знаковото име „Ние, гениите“ и автор небезизвестната Жечка Георгиева, изначална част от материализираната магия, наречена „Колибри“.
Днес е празник и реших, че слънчевата утрин не заслужава да бъде пропиляна в работа. Затова и уважих една пейка в парка зад НДК и с чаша кафе в едната ръка и книгата в другата прекарах великолепен час на смях и забава.
Сред страниците ще намерите… „Колибри“. И то едно адски смешно и забавно “Колибри”. От замислянето, през създаването, до първите плахи (понякога неизбежно грешни) стъпки, развитие и издигане до днешните висини. Там, където обикновено колибритата в природата не стигат.
Жечка Георгиева умее да разказва (все пак е превеждала Удхаус!) и е цяла загуба, че наред с безбройните си други таланти (щедро разкрити в книгата), досега не се е заела с хумористичното перо. Сред страниците са удобно разположени не само главните заподозряни в колибричене (нова дума, означаваща издаване на качествена литература), но и техните малки колибрита, пърхащи с разноцветни крила. Кратък откъс за онагледяване, свързан с търсене на гарсониера в романтичния само от туристически поглед Париж: „Килерът гарсониера най-вероятно ще е без прозорец. Няма проблем. Рисува се на стената или се лепи тапет с гледка по избор. Да не изброявам другите удобства като врата, през която анорексик минава само след като го е мачкал валяк, стълбище, докарано директно от парижките потайности, или шахта, към която гледа единственото ти прозорче и в която бълват отдушниците на цялата къща…“
Жечка само е загатнала за къртовския труд, който седи зад издателствуването. Вече знам за какво иде реч и изпитвам искрено възхищение за всичко, което са постигнали през тези дълги и почти непрестанно трудни 20 години. Ще следя с интерес полета на „Колибри“-то занапред. Те го заслужават.
ЧРД, „Колибри“!
P.S. За съжаление подаръкът ми от 7 книги за 7 дни бе осуетен от панаирната суетня. Затова се отчитам с 6 за 8 и се надявам на вашето благоволение 🙂