С Геймън имаме противоречиви отношения – от непонятно любимата на мнозина „Американски богове“ до доста приятната мрачна приказка „Океанът в края на пътя“. И фактът, че цели две негови книги в момента се превеждат в моята редакция, е от ония иронии на съдбата, които трябва да се приемат с усмивка. А „Никога, никъде, никой“ изниква практически във всеки разговор за автора и не са никак малко хората, които я смятат за най-добрата негова. Затова и беше време да се срещнем с нея.
Лондон е герой в безброй книги, веднага се сещам за изключителната „Машина за ангели“ на Ник Харкауей. Но тук той е главният герой, каквото и да ви казва задната корица. Само че не познатият Лондон с черните таксита, двуетажните автобуси и туристическите забележителности. А подземният Лондон, който е една паралелна реалност, едновременно колоритна и очарователна, но и смразяваща и смъртоносна. И по-скоро втората ѝ страна се налага да открие добрякът Ричард Мейхю, сгоден за неподходящата жена, който спира на улицата, за да помогне на ранено момиче, появило се внезапно от една… стена. Този му първи досег с нереалността се оказва ключ към събития, които никога не си е и представял. Като например, че съществуването му в познатия свят е изтрито.
Попаднал в подземния Лондон, Мейхю се оказва едновременно загубен и намерен. Там властват други правила, плъховете са шефовете (намигване към Дъглас Адамс?), а две същества на име господин Круп и господин Вандемар са едни от най-добрите репрезентации на абсолютното зло, доближаващо се до могъщите носители на мрак на Краля Кинг. Момичето, което младият мъж е спасил на улицата горе, е последната отломка от семейство с вълшебни сили, а този, който е наредил да се избият всичките ѝ близки, има ясни планове за нея. И тя има нужда от защита. За което Мейхю далеч не е достатъчен, защото сам той често е на ръба на смъртта, която е винаги близка в този абсурден свят. Но той има своята цел и се движи към нея въпреки всичко – но отговорите, които ще открие, едва ли ще му харесат особено.
Добре, съгласих се, че „Никога, никъде, никой“ е от хубавите книги на Нийл Геймън. Мрачна и стремителна приказка, обяснение в любов към Лондон и към всички възможности, които крие. Това типично британско бурно писане, с вмъкване на нови и нови детайли и странични улички, по които поемеш ли, лесно ще се озовеш в друго приключение, друга книга, друг свят дори. Но едно е сигурно – дори да те преследва дяволът с две лица и да имаш среща с ангел, пак има шанс да си стъпиш здраво на краката и да се върнеш в реалността. Която сама по себе си е не по-малко интересна.
