Четейки задната корица, си мислех, че „Никога преди залез“ е забавна, лека книга, нещо в духа на „Скелиг“ на Дейвид Алмънд – модерна приказка с митологични елементи. Но Йохана Синисало е финландка, което вече трябва да ви говори, че тая история не ще да е лека. Още първите страници разкъсват клишето на янг адълт литературата и дори и на предната корица да е цитиран вездесъщият Геймън, това не е книга за тийнейджъри. Да, има тролче, то може да има миловидни, закачливи черти, но зад неговото присъствие стои много по-дълбока и сериозна идея с остри, застрашителни нокти.
„Никога преди залез“ е книга за приемането на различните, за съществуването им като част от „нормалната“ тъкан на обществото, за признаването им като равни. И ако по нашите ширини хомофобията е норма за повечето хора, то в скандинавския север отдавна са надмогнали това еволюционно стъпало, което по неясни причини е толкова високо. Главният герой в книгата се казва Микаел, викат му Ангела, и е хомосексуалист, който не си пада по моногамията. Синисало не дава много информация за миналото му и живота му досега, директно ни въвежда в неговата действителност на работещ в рекламата професионалист, който завързва епизодични връзки, страда, когато обича повече, но и зарязва без жал, когато някой партньор му омръзне. Точно сред поредната деликатна лична ситуация той открива малко тролче и го приютява.
Йохана Синисало изгражда прекрасно структурирана псевдодействителност, в която троловете наистина съществуват, макар и да са редки. Съществуването им е доказано от едва век, но тя начесто прекъсва сюжета си, за да вмъкне исторически сведения, природонаучни текстове, митове, песни, вестникарски статии, откъси от книги и каква ли не още информация, която изгражда фона на съществуването на този вид. Троловете са важна част от фолклора на северните народи и завъртането на сюжета около един е оправдано, особено за тамошната публика, но честно казано, малко ме дразнеха тия прекъсвания, наистина идват в повече.
Последната линия в романа се движи през очите на Паломита, по произход от Манила, която е държана в пълно подчинение от мъжа си, който я насилва във физически и сексуален смисъл, не ѝ позволява да излиза, да се среща с хора, да има собствени вещи… Нормално и сякаш неизбежно, случайните срещи на Паломита със съседа ѝ Микаел я карат да се влюби в него и да започне да мечтае за различен живот. Но това не е романтична история, поне не в обичайния смисъл на думата.
Докато четях, малко по малко осъзнавах, че „Никога преди залез“ не е и няма да бъде обичайна история. Че спасяването на живота на тролчето, грижата за него и вкарването му в реклама, която Микаел трябва да заснеме, не е в центъра на сюжета – дивото животно и феромоните, излъчвани от него, са само катализатор на всичко, което има да се случва. Че историята на младата робиня е по-важна, отколкото мястото, което ѝ е отделено, предполага, защото описва болен проблем – купуването на жени от бедни държави и тормозът над тях. Интересен ми беше погледът на Синисало, защото не бях чел досега в книга какво се случва с хомосексуалистите в общности, в които са приети без проблеми (обикновено драмата е в самата им ориентация). Ами – случва се това, което и с хетеросексуалните: влюбвания, събирания, раздели, професионални проблеми, болка и изкупление във физическите удоволствия. Няма разлика.
И един последен щрих искам да добавя под формата на цитат, тези, които прочетат книгата, ще ме разберат:
Няма да признаем шимпанзетата за хора, докато не се разбунтуват.
„Никога преди залез“ е модерен финландски роман, описващ много различно от нашето общество. В него емоцията е сдържана, избухването на страстите е основно в сексуалната област, описанията са пестеливи – а настроението почти през цялото време е мрачно и минорно. Реално обаче точно това ми хареса в него, много различен е от напоителната разточителност на багрите при авторите, които обикновено харесвам.
От същите жанрове
