Още след десетата страница на “Не революция, а спецоперация” на Николай Стариков си казах, че ако тезата на книгата е истинна, ще се наложи да си изям дипломата. За радост вероятността това да се наложи е крайно малка поради очевидно спекулативните и тенденциозни факти, които са подбрани, за да се докажат тезите на автора. Резюмирам:
1. Първата световна война е предизвикана от Англия с една цел – да сблъска Германия и Русия, като последната трябва да бъде дезинтегрирана като държава. През тази призма се разглеждат всички действия на англичаните – според Стариков в съюз с Франция те всячески са насърчавали клането между немци и руси, като дори тайно са обещавали спокойствие на Западния фронт, за да могат немските дивизии да настъпват към Петроград.
2. Февруарската революция, която сваля монархията, е изцяло инспирирана от западни агенти. Причината – руската армия се е готвела окончателно да вземе инициатива на Източния фронт и да атакува лелеяния Истанбул, изваждайки Османската империя и България от войната.
3. Александър Керенски е западен агент, който от февруари до октомври 1917 г. има няколко цели – разложение на армията, предизвикване на икономически проблеми, елиминиране на офицерския състав и в резултат на пълния държавнически хаос – “царски път” за взимане на властта от болшевиките.
4. Те пък, щедро финансирани от немците (което поне е неоспоримо), всъщност играят и по свирката на Англия, които искат чрез тях да унищожат и последните следи от държавност, разпокъсвайки Русия.
Дочетох книгата с огромни усилия, но все пак го направих. Стариков е написал наукоподобна книга, в която умело жонглира с мемоари и дати, които си съвпадат “мистериозно”. Единственото нещо, което може да подобри приемането на тезите му – а именно научен апарат – липсва изцяло, не знам дали е по решение на издателството, или (по-вероятно) такъв изобщо липсва.
Аз не бих одобрил такава книга за превод в никой случай. Който го е направил, той си знае причините, би ми било любопитно да ги науча.
От същия жанр
