Корица: Мека

Страници: 100 и няколко

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

   Вчера ви представих вижданията на Фройд за религията, днес ще продължа по темата с Ницще. Книжката му е издадена от същото издателство (Евразия-Абагар) и е пак със стотина странички.

   Повтарям вчерашното си уточнение, че не претендирам да съм схванал издълбоко размишленията на двамата велики умове, а само съм извадил акцентите, които са ми направили впечатление.

   За разлика от Фройд, който е само насмешлив към религията, Ницше я мрази. Той презира всичко религиозно, считайки го за покровител на слабото, което трябва да бъде унищожено. Някои от мислите му звучат крайно радикално, но имайте едно наум – сестрата на Ницше, която е издавала трудовете му, е била отявлена нацистка и има сериозни подозрения за намеса в текстовете, за да звучат „по-арийски“.

   Започвам с една констатация:  „Човек трябва да превъзхожда човечеството със сила, с духовна извисеност, с презрение…“

   И после:

“Що е добро? – Всичко, от което в човека нараства усещането за сула, волята за власт, могъщество.
Що е лошо? – Всичко, което произлиза от слабостта.
Що е щастие? – Усещането за увеличаващата се сила, власт, усещането, че е преодоляно ново препятствие.
Не удовлетворение, не – повече сила, повече власт! Не мир – война; не добродетел, а доблест…
Нека гинат слабите и уродливите! – това е първата заповед на нашето човеколюбие. Трябва да им се помага да гинат.
Кое е по-вредно от всеки порок? – Да се съчувства на слабите и сакатите – християнството…”

Ницше пише, че не вижда прогрес в човечеството, а напротив, точно обратното – затъване в религиозна тиня. “Сякаш смирението, целомъдрието, бедността, с една дума, светостта не са причинили на живота далеч по-голяма вреда, отколкото най-ужасните извращения и пороци… Чистият дух е чиста лъжа… Докато за същество от висш порядък се признава жрецът, този клеветник, отрицател и отровител на живота по служебно задължение, няма да има отговор на въпроса: що е истина.”

     Според него християнството е изцяло въобразена реалност: “Когато измислят понятието “природа” като противостояща на бога, “природното, “естественото” става синоним на “презряно”, “порочно”; – целият въображаем свят на християнството е изграден върху ненавистта към природата (действителността), той изразявам най-дълбока неудовлетвореност от реалното… Преобладаването на чувството на неудовлетворение над задоволство е причина за въображаемия морал и религия…”.

     Антисемитизъм в действие: “Понятието за бог е подменено с друго; понятието за морал – също, но юдейските жреци не спират дотук. Цялата история на Израел става негодна за употреба – долу историята! … Тези жреци сътворяват чудото на фалшификацията и голяма част от Библията – документалното свидетелство за стореното от тях : подигравайки се с преданията, гаврейки се с историческата реалност, те превеждат миналото на своя собствен народ на езика на религията, т. е. изработват от него един затъпяващ механизъм на спасение, състоящ се от вини (пред Яхве) и наказания, от благочестие и награди. Навярно ние бихме възприели много по-болезнено този позорен акт на фалшификация на историята, ако църковната й интерпретация в течение на хилядолетия не бе притъпила нашите изисквания за почтеност in historicis.”

   И не може да се отрече и за миг, че често, много често в името на религиозни мотиви историята е била подменяна, като за пример император Константин, който в IV в. редактира Библията и е все още неясно какво е отпаднало и какво е добавено в нея.

Ницше въвежда понятието “жречески паразитизъм” – това е присъствие на всички естествени събития – раждане, брак, болест, смърт, с което ги променя, превръща ги в нещо неестествено и потайно. Още повече, той твърди, че Исус е лидер на въстание срещу иудейските жреци и тяхната църква и затова е разпнат. А от смъртта му по ирония се изгражда нова църква, която 2000 години по-късно се кланя пред уред за убийство – кръст.

   И не изпадайте във възмущение – Ницше не напада вярата, той разгромява институцията, която я провежда. Книгата е убедителна, изпълнена е с библейски цитати (израстнал е в силно религиозно семейство), които той критикува и анализира. Да, лесно е да се отхвърли подобна философия, така диаметрално противоположна на всичко, което са ни учили. Но не може да се отрече, че тя има своя правота, поне през призмата на историята на последните векове кървава християнска власт.