Сигурно всеки е вярвал – или е искал да вярва – в НЛО като малък. Помня, че у нас имаше една книга със заглавие „Сериозно за НЛО“ на Димитър Делян, която, разбира се, бе доста далеч от скептицизма. В България си имаме цели издателства, специализарани в издаване на псевдонаучна, конспиративна и откровено шарлатанска литература, а по темата за НЛО има чудовищно много заглавия, всичко до едно – недвусмислено сигурни, че истината е някъде там. Виж, книги като „Вярващият мозък“ на Майкъл Шърмър или „Паранормалното“ на Ричард Уайзман са си бели лястовици, макар ясно да обясняват как възникват тези субкултури и как се вкостенява една идея до степен, че никой факт – или липсата му – да не могат да повлияят на нечия убеденост.
Затова и толкова се зарадвах на излизането на „НЛО дневници“ на Мартин Плауман, чийто автор години наред пише дисертация за уфолозите – той е, както сам казва, „уфололог“: обект на неговия интерес не е реалността на НЛО, а как се формират вярванията на хората в тях, както и различните причудливи форми, които приемат те. Очаквах книгата да е популярно изложение на неговия научен труд, но грешах – и тук идва по-скоро разочарованието ми от нея, макар да е лека, приятна и забавна за четене. Всъщност, както е характерно за книгите на издателство „Вакон“, „НЛО дневници“ е по-скоро пространен пътепис и хроника на приключенията на Плауман в Северна и Южна Америка, колоритно описание на причудливи местности и техните жители, на „висшата странност“, както сам я нарича, която вирее навсякъде редом с митовете и легендите, с местните суеверия и липсата на какъвто и е да е помен от скептично мислене.
Няма да си кривя душата, Плауман пише чудесно, историите му се редят една след друга, от чудата до по-причудлива – и няма как да е другояче, защото той е истински смелчага, който хич не търси да му е топло, сухо и спокойно. Смело обикаля планини със стари автобуси, сменящи скорости на ръба на пропасти, обикаля из малки градчета, говори неспир с местните, търсейки хората, които не просто вярват в НЛО, но и са ги виждали. По време на своите скиторения той открива колко различни и пъстри са иначе наглед баналните убеждения, че странните светлинки в небето са кораби на инопланетяни – напротив, навсякъде тази общо увереност има щипка локална подправка – я че идват заради особени скали, я че в планините наблизо е рукнал ручей след среща с извънземно (изкривени католически вярвания), я нещо друго.
Всъщност най-малко НЛО-автентичност Плауман открива на класическите места – Розуел, Зона 51, платото Наска, които са превърнати в места за оскубване на туристи и продажба на евтини сувенири. Истинската увереност той намира сред обикновените хора в различни затънтени кътчета, които охотно описват колоритните си вярвания. Допаднаха ми главите за контактьорите, тези почти изчезнали в наши дни хахавели, които убедено разправяли за живот от обратната страна на Луната, на Венера, на Марс… и които науката обори систематично и неумолимо. Това не ги отказва, разбира се, вярата в нещо причудливо се сменя в миг с нещо още по-откачено, но убедеността не намалява и на йота. Спомняте си, че и Ванга разправяше врели-некипели за извънземни същества, които комуникират с нея, или пък Чоки, дупката Царичина… модните за времето си шарлатании оставят следа, но не трайна.
Освен подробности за скиталчествата си, в „НЛО дневници“ Мартин Плауман засяга различните аспекти на НЛО-вярванията, разкава как са се появили – примерно как допреди XX век странните светлини в небето са приемани или за поличби, или за божествено присъствие, и как по-късно преминават уверено в летящи чинии, истории за отвличания, разполовени животни, житни кръгове (които Сейгън чудесно развенчава в „Свят, населен с демони“) и какви ли още не. Описва колко много наглеци забогатяват, пишейки книги по темата за НЛО, изсмуквайки от пръстите си пълни нелепици – Деникен е един от видните, но у нас и до днес се издават не само той, но и следовниците му. Няма идиотщина, която да не намери радушен прием сред читатели, които не искат да знаят, а искат да вярват. Хубаво е, че редом с тях се промъкват и по-разумни четива, макар да не пазя надежда, че те ще получат същата популярност.
От същия жанр
