Удивително е как една книга може да балансира между науката и почти религиозната вяра в чудеса. “Невероятният мозък” на Дойджи разказва точно такива истории, гранични с истински вълшебства – парализирани пациенти, които започват да използват крайниците си, хора със страховити мозъчни увреждания, които продължават живота си както преди, дори жена, която има само едно полукълбо, но все пак води почти нормално съществуване…
Трудно е да се повярва в тези неща, признавам. Според Дойджи нашите мозъци имат едно основно качество и това е пластичността. Дадени участъци могат да поемат нови функции, да заместват и компенсират наранени части от мозъка, могат да се специализират за извършване на специфични действия и какво ли още не. Той нарича науката за изучаване на тези процеси“нервопластика”.
Примерите, които той въвежда, са многобройни и кой от кой по-странни. Хора с парализа на едната част на тялото си се подлагат на терапия, според която здравите им крайници се обездвижват и така мозъкът е принуден да започне отново да използва парализираните. Пластичността на мозъците ни може да служи за лечение от нервози, да помогне в напрегнати моменти, да спомогне за професионална реализация и какво ли още не. Доказва, че дори и само с мислене човек може да промени вкоренените си нагласи, да преустрои за броени месеци своя мозък така, че да направи генерална промяна в живота си.
Книгата дава надежда за хора с огромен спектър от заболявания и проблеми, включително психични и сексуални, тъй като всички те до голяма степен се дължат на проблеми в мозъка – знаете, че виждаме, чуваме, усещаме и какво ли още не именно чрез него, а не сетивните органи. Дойджи описва редица опити, които в близкото бъдеще ще доведат до революция в лечението на сега считани за неспасяеми случаи.
Книгата е вдъхновяваща. Не е фантазна в никой случай, а вдъхва доверие, особено с описанията на компютърни програми, които спомагат както на деца да развият способностите си, така и на възрастни, преживели тежки инсулти, да съумеят да се възвърнат към живот.