Гост в Книголандия е Иво Ников (https:////photonik.blog.bg/), който преди време писа за „Физика на невъзможното” от Мичиу Каку. Сега на прицела на читателския му поглед е “Норвежка гора” – книгата, която прави Харуки Мураками известен:
Да пишеш за творчеството на Харуки Мураками е подобно на това как слепите индийци в популярната притча опитват да опишат слона – кой каквото е хванал от него, това смята, че представлява слон. Преди да се захвана с „Норвежка гора”, бях чувал, че Мураками е автор с афинитет към фантастичните елементи в романите си – едва ли не вариация на японски Маркес. Тъкмо за това тази книга се оказа изненада за мен – оказа се, че няма грам подобна фантастика. За сметка на това именно с „Норвежка гора” той прави своя световен пробив през далечната вече 1987 г.
Заглавието на книгата е по песен на Бийтълс – Norwegian wood от албума имRubber souls. Още с него Мураками залага задачка-закачка. В английския език думатаwood означава както гора, така и дърво (дървен материал). Джон Ленън, авторът на текста, използва wood във втория смисъл: “I once had a girl /Or should I say she once had me / She showed me her room / Isn’t it good Norwegian wood?” Докато Мураками я използва именно в смисъла за гора. В гората можеш да се изгубиш, можеш да останеш насаме, можеш да постигнеш покой, можеш дори да умреш. Все мотиви, които непрекъснато се преплитат в повествованието.
Дори и сега – от дистанцията на времето, ми е изключително трудно да определя за какво точно е този роман.
За възмъжаването?
Може би – главният герой Тору Ватанабе е на прага между юношеството и зрелостта.
За любовта?
Може би – една от основните нишки е любовта на Тору към крехката и ранима Наоко, преплитаща се с със странните отношения между Тору и жизнената и като че ли вятърничава Мидори.
За музиката?
Може би – в романа никак не липсва музика: Бийтълс, много Бийтълс (все пак действието се развива в края на 60-те), Саймън енд Гарфънкъл, Бах, Майлс Дейвис, Телониус Монк…
За смъртта?
Може би – смъртта лепкаво и неминуемо се процежда непрекъснато по страниците – самоубийството на Кидзуки, приятелят на Тору и на Наоко, е само началото на поредица тъжни и труднообясними събития.
За приятелството?
Може би – приятелството тук е в най-различни аспекти: между Тору и чувствителния Кидзуки, в чиято приятелка Наоко той се влюбва; в странната дружба между Тору и перфекциониста Есесовеца, който му подарява буркан със светулка; между Тору и пресметливия Ватанабе, който едновременно го възхищава и отвращава, между Тору и Рейко, която едновременно е и лечител и пациент.
За самотата?
Може би – въпреки че Тору общува с мнозина, като че ли около него има плътна стена, която много малко хора могат да пробият.
Всеки сам за себе си ще намери отговора за какво е всъщност тази книга.
„Норвежка гора” не е никак лесна. Действието в нея се движи бавно и спокойно, като долното течение на пълноводна река, преди да достигне устието си. Авторът скрупульозно описва ред като че ли незначителни детайли, но всеки е част от големия пъзел на повествованието. Някои от тях са и интелектуални закачки, които би хванал само начетен човек. Например, докато пътува към санаториума на Наоко, Тору чете… „Вълшебната планина” на Томас Ман; сред любимите му книги са „Великият Гетсби”, която препрочита често, неслучайно купува от книжарница „Кобаяши” „Под колелото” на Херман Хесе и т.н.
Ако трябва да обобщя накрая с две думи – няма да съжалявате, ако я започнете, но не е за начинаещи в сериозната литература или пък в азиатската култура. На тях бих им препоръчал по-късната му, но доста по-лека (и по-слаба бих казал) „На юг от границата, на запад от слънцето”, също издадена от „Колибри”.
И за финал – няколко капки отрова към издателите. Английското издание с меки корици е 400 стр. Като се има предвид, че изданията на български език обикновено са с 30% по-дълги, то натъпкването на книгата в 342 стр. ситен шрифт определено не е добра идея. И то от неслучайно издателство като „Колибри”.
P.S. от Книголандски: Аз лично вече нямам търпение да прочета “Норвежка гора”, след като се влюбих в магичните „Страна на чудесата за непукисти и Краят на света” и “Кафка на плажа”.
