Две чудесни срещи имах досега с Джо Хил – в „Рога“ и „Пожарникаря“, а в една кратка почивка успях да вмъкна и озвучения в коледни мелодии (сами по себе си носещи концентриран екзалтиран ужас) хорър „Носферату“, или както е оригиналната регистрация на колата, главен герой, NOS4A2. Да, колкото и да се пъне, изродът Чарлс Манкс, който „спасява“ деца от родителите им и ги отвежда в своята чудата и зъбата коледна земя, е само придатък към истинското чудовище в книгата – „Ролс-Ройс Призрак“ от края на 30-те години, който притежава своя воля и причинява на своите пътници бавни и необратими страдания.
Доброто в книгата е олицетворено от Виктория, малко момиче с необикновена дарба да открива разни загубени неща. За тази цел тя кара бързо своето колело през материализиращ се само за нея стар покрит мост, който свързва далечни места и я пренася в миг там, където иска да отиде. Тази ѝ способност не е нещо, което може да прави често, не ѝ се отразява никак добре, а порастващото момиче малко по малко успява да се убеди, че това са само детски фантазии. До деня, в който се оказва твърде близо до Манкс, до къщата им с целогодишна коледна украса, и след взривоопасен сблъсък успява да оцелее и да изпрати серийният убиец зад решетките. Което потапя в мъка поредният му извратен помощник, който обича да си играе с майките на отвлечените деца, и който остава с пръст в уста за мечтата си да иде завинаги в земята, където всеки ден е Коледа. Психарят му ниедин.
Години по-късно животът на оцелялото момиче е далеч от идеален, по-скоро балансира по ръба на бръснач. В сложна връзка с мъжа, който ѝ е помогнал при сблъсъка с Манкс, майка на чудесно дете и успешен автор на детски книги, Виктория е преследвана от телефонни обаждания от коледната земя, където жертвите на Манкс са гладни, гладни, гладни. И когато чудовището най-после умира след продължителна кома, тя може да си отдъхне… за кратко. Защото в шеметен обрат ролс-ройсът и неговият шофьор възкръсват и поемат пак по пътищата, невидими за всички, и този път на задната седалка се оказва детето ѝ. И отчаяната майка няма да се спре пред нищо, за да си го върне, но много кръв има да се пролее преди коледните песнички да замлъкнат. Но за нас, несретниците в истинския свят, те нивга не ще.
Като структура „Носферату“ изключително силно прилича на добре познатите романи на Стивън Кинг, към които има и чудесни препратки, уважавам смелостта на Хил да не се стреми към самоцелно разграничение. Това е и нож с две остриета – читателят знае в общи линии какво да очаква и го получава, само с един изненадващ обрат, който одобрявам, и още един съвсем в края, който бе пределно ненужен, но нейсе. Книгата е от приятните удоволствия в жанра на свръхестествените трилъри, с интересни герои, сред които безспорно се отличава диаболичното класическо возило, определено сполучлив избор. И ми допадна, че всъщност нямаше досег с вампирската тематика, а регистрацията е свързана със семейството на Манкс, първите обитатели на коледната земя.
И свалям шапка на Кремена Петрова, българската корица е най-добрата сред всички издания на книгата.
От същия автор
От същия жанр
