Време беше! Дълго отлаганата среща – все си мислех, че няма как Патрулите да са толкова готини – все пак се осъществи и всички подозрения се изпариха в Сумрака. Изчезнаха, сякаш някой бе пренаписал книгата на съдбата и нивга не ги беше имало.
Започнах да обсаждам Патрулите отдалеч, правейки се хитро, че не ме интересуват: „Чернова“ и “Студени играчки са звездите” ме впечатлиха, “Звездната сянка” не чак толкоз… После в една прекрасна утрин на щанда на „Инфодар“ в борсата ми споменаха, че са открили няколко подписани от самия автор копия и не можех да пропусна случая да се сдобия с едно от тях. А да имаш точно това издание си заслужава – красива и солидна твърда корица, чудесна суперобложка, добра хартия – ето така се прави, мамка му!
Отиваме в Москва. Там, където е един от важните фронтове на световното разделение на Светлината и Тъмнината, на Различните, които може някога да са били хора, но вече не принадлежат на човечешкия род. Те имат различни сили и възможности, делят се в строга йерархия, а сред взаимната ненавист все пак има и проблясъци на уважение. Умеят да влизат в Сумрака – една алтернативна реалност на няколко нива, която им позволява да заобикалят някои от физичните закони на реалния свят като например заключените врати, както и да бъдат невидими за обикновените хора, когато това е нужно.
Светлите и Тъмните са в трудно постигнат мир от векове, но не съвсем – един след друг редуват се планове, вписани в други планове, вписани в още по-обширни въжделения за постигане на надмощие. Балансът се крепи на факта, че всяко активно действие и вмешателство в света на хората дава право на отсрещната да има свобода на нещо подобно. Над двете противоборстващи фракции стоят Инквизиторите – издигнали се над антагонизма Различни, които разбират, че най-важното в света е равновесието и мира – те имат властта на съд без право на обжалване.
Тъмният патрул са „добрите“ – те имат за задача да следят действията на Тъмните през нощта и да се намесват, ако интересите на Светлите са засегнати. Денем с точно същите задачи оперира Дневният патрул. Но това схематично разделение, на което се основават практически всички световни религии, силно издиша със задълбаването на книгата. Защото Светлите не са винаги добри, а Тъмните не са винаги лоши. И Лукяненко е постигнал абсолютно феноменален баланс, представяйки интересите на двете страни по начин, по който в един миг симпатизираш на едните, а в другия сменяш мнението си на сто и осемдесет градуса.
За действието едва ли си заслужава да пиша пространно, серията за Патрулите е отдавна преведена и се съмнявам, че някой не е наясно поне бегло за какво иде реч. В центъра на събитията е Антон Городецки, среден по сила Светъл, който се оказва забъркан в сериозна каша още при първото си излизане като оперативен агент. В продължение на няколко отделни истории се проследяват неговите перипетии, които накрая се сумират в едно цяло и картинката се преобръща с главата надолу – Лукяненко категорично умее да гради страхотна фабула, в която навързва различни елементи, в крайна сметка оказващи се нужни за силния край (който при него понякога е проблематичен).
Разбира се, че Москва е под угрозата от катастрофално бедствие. Разбира се, че средният и безличен Городецки крие в себе си неподозирани сили и способности. Разбира се, че всичко в един момент ще зависи само от него и той трябва да стане свръхчовек в морален план, за да разсече Гордиевия възел. Но от тези неизбежни клишета на жанровата литература се ражда страхотно, шеметно развиващо се, с безброй задънени улици и внезапни озарения фентъзи, което си заслужава на милион процента четенето.
Но истината в книгата е зад кулисите на действието – в задълбаването във философията на Светлите и Тъмните, на мотивацията им, на силните и слабите им страни. Нека на страната на Тъмните са зловещи вампири и върколаци – там са и герои, които привличат симпатии, които убедено обясняват, че те защитават свободата на хората. Те са за свободната воля – в противовес на опитите на Светлите да създадат утопично общество. Да, оказва се, че най-големите трагедии в историята са следствие именно от гигантски планове на Светлите да тласнат човечеството далеч от злото, да го вкарат в една добра рамка, да му внушат ценности, до които иначе може и никога да не стигне – и всички тези планове са се проваляли чудовищно, не без намесата на Тъмните, естествено.
Проглеждайки зад клишираното разделение на Добри и Лоши, не може да останеш симпатизант само на първите. Нека Тъмните имат лидер със името Завулон и нека имат кръвопийци в редиците си (между другото, според договора Светлите са длъжни да осигуряват „легални“ жертви за тъмните вампири, срещу което последните не нападат случайни хора) – те все пак имат цели, които допадат, които си заслужават. И нека Добрите са уж героични и смели – и сред тях има злоба и лошотия, и сред тях има тъмни качества, които се проявяват в напечени моменти.
След като прочетох книгата, направих свещената глупост да си изтегля и гледам филма. Много отдавна нещо не ме бе разочаровало до такава степен. Приятният хумор, доминиращ в книгата, на екрана е станал мрачно, мръсно, депресиращо мъглеене.
Хубави ревюта на книгата има и в „Аз чета“ и „Палатков лагер за пингвини“, критично има в „Първи впечатления от последно прочетеното“.
