Понеже в този лагер убиват всичко добро, стъпкват щастието, задушават надеждата и я зарязват да се мъчи като елен със сифилис в периферията на мочура.
Има книги, които могат да отразят характера и дълбочината на страданието на цял един народ. Такава за нас е например „Мравки и богове“ на Стефан Цанев – там е описана в дълбочина цялата суеверна природа на българина, която нито религия, нито идеология може да изкорени. Подобна за Полша пък е „Тъмно, почти нощ“ на Йоанна Батор, която четох преди няколко месеца. А от Финландия идва смазващата историческа драма „Нощна пеперуда“ на Катя Кету. Болката прелива от тези страници, а в тях свръхестествени създания участват в кривините на историята редом с героите. Два центъра има тая книга – трудов лагер в дълбините на СССР и село Лавра в наши дни, където отгласите от древни поверия продължават да живеят и в настоящето, а падането на съветската империя не е променило абсолютно нищо. Само е извадило на повърхността тинята. И тя царува.
Броени години преди началото на съветско-финландската война едно 15-годишно бременно финландско момиче бяга отчаяно от семейството си, подмамено от медените приказки на съветски пропагандатор. Не минават и дни, когато лъжите му лъсват и момичето попада под ударите на тоталитарната машина. Осъдена е по измислени обвинения за шпионаж и е изпратена на дълъг и тежък път към наказателен лагер – най-баналната история в този период. Кету проследява годините, които тя прекарва в кошмара наяве – страниците преливат от нечовешка болка и страдание, от отчаяни опити да се оцелява не само физически, но и духовно, от обърканите опити на затворниците да се съхранят и дори да открият частица щастие. Нейната героиня намира и приятелство, намира и любов, макар че и тези светли чувства ѝ причиняват не по-малко страдания от сблъсъците ѝ с криминалните властници в лагера, с жестоките условия в мината, в която е пратена да работи, с раждането на две деца там, където царува смъртта. Десетилетия на участ, по-страховита от куршум.
В Русия поезията се цени високо – тук заради нея убиват.
В другата линия на книгата в наши дни едно младо момиче отива в затънтеното село Лавра, където баща ѝ е търсил своите корени и истината за смъртта на майка му – същото това финландско момиче от лагера, както лесно ще се досетите. Само че освен истината, той намира и смъртта си там. И сега дъщеря му се оказва в плен на суеверна общност, в която за броени дни се случват смайващи и зловещи събития, които постепенно изкристализират в смайващо откритие. Защото тук се крие една огромна тайна, която е сърцевината на романа на Кету – но за да я откриете, ще трябва да го прочетете целия. Хареса ми това перфидно отмъщение – ето така един малък народ може да се опълчи на всемогъщия си съсед, ето така един смел писател може да каже това, което за милиони е забранено дори да си помислят.
„Нощна пеперуда“ не е лека за четене – и заради събитията в книгата, които надхвърлят представимото страдание, което може да бъде причинено и да бъде понесено, и заради стила на Кету, чиито герои налагат върху действителността допълнителната реалност на своите вярвания. Суеверията имат плът и кръв в тая книга, изискват жертвоприношения, налагат волята си и отмъщават на всеки, който не им даде дължимото уважение. Кету напомня, че под тънкия слой образование и цивилизация, които последните няколко века променят света, се крият хилядолетия митологични напластявания, които лесно излизат на повърхността при крайно напрежение. Нейните герои живеят с един крак в реалността и един сред легендите – и интепретират света по свой си, уникален начин – и този роман е и опит тези вярвания и митологични образи да бъдат съхранени в паметта.
От същите жанрове
