Спомняте ли си „Приспивна песен“ на Чък Паланюк – за мен това бе първата среща с автора, първи челен сблъсък с неговия прям и оголен до кост поглед към света и хората? Точно за тази книга си мислех, докато пред очите ми се нижеше „Нощна птица“ на Браян Фрийман, първата на автора за детектив Фрост Ийстън. Този разследващ е симпатяга, за разлика от наложените от северняците впиянчени гениални мизантропи, който живее като гост на една котка в богаташка къща (от ония детайли, които ти се набиват в главата, сега го прехвърлям към вас).
Та, какво буни духовете в Сан Франциско? Зловещи самоубийства на жени, които откачат в миг, и никой не може да обясни какво се случва с тях. Единственото общо помежду им е, че са били пациентки на противоречива лекарка – Франческа Щайн, която използва недоказан метод, с който заличава тежки спомени от умовете, така че да изличи и фобиите, които те са предизвикали. И на пръв поглед това работи – хората се освобождават от натрапчивите окови в умовете си, заживяват отново нормално… до момента на гибелта си. Скоро и самата психиатърка започва да подозира, че някой си е играл с ума ѝ, че нейното унищожение е част от плана, а някой там отвън убива хора с помощта на натрапчива музикална мелодия (откъдето и връзката с Паланюк, с която започнах). И се започва дебненето кой точно стои зад кулисите и защо върши своите злодеяния.
Сега, бях напълно сигурен, че съм хванал козовете на Фрийман, но се оказа, че все пак не всички – отгатнах с лекота един от обратите и какво произлиза от него, но авторът успя да ме изненада с друг аспект на загадката. Хареса ми как внимателно изгради емоционалната връзка между Ийстън и Луси, нарочена за поредната жертва на убиеца, без да изпада в мелодраматика или прекалено открита секс посока, за да се хареса на повече читатели. „Нощна птица“ за мен е приятен трилър, който задържа вниманието, тече плавно и леко, точно както е редно за жанра. Мисля, че ще прочета и „Тъмна звезда“, другата му издадена на български книга.
От същия автор
От същия жанр
