ще изчукам// всичките ти приятелки// за да не се влюбя в някоя от тях

 Поезия рядко чета, но отдавна следя Августин Господинов/Илиян Любомиров през „Фейсбук“, харесва ми неговата прямота и забавно-скандален имидж. Допадна ми и очакваната пуританско-намръщена реакция към стиховете му, какво по-хубаво от това? Със сигурност няма да седна да разнищвам издълбоко как пише това момче, просто ще споделя няколко негови творби, които силно ме впечатлиха – от тях лъха тая искреност, която ми допада, има я прямотата, която успява да пробие черупките и стените, да се втурне сред мъглявините на личните ми преживелици и да оживи забравености в миг. Дори не мога да предам стъписването, когато преди няколко месеца прочетох началото на един от стиховете му, който гласеше: „ще изчукам// всичките ти приятелки// за да не се влюбя в някоя от тях“. За мен това е страхотно.

линията на живота
ми
е на ръката

ѝ

ОБЕТ ЗА ВЯРНОСТ

ще изчукам
всичките ти приятелки
за да не се влюбя в някоя от тях
да съм само твой
а и да имате тема за разговори
когато се събирате
да пушите тънките си цигари

С ТЕБ НОЩТА Е ДЕЙСТВИЕ

прав се оказа
просякът с кучето
колкото и да бягаш
нечия обич рано или късно
те застига

ТИ

ти си песъчинката
около която
ще си образувам
лято

ОТВЪТРЕ

отвътре имаш
вселени някакви
отвътре си мека
като средичката
на бял ръчен
от селска фурна
и си чиста отвътре
другото се мие
другото са катрани
от дните
отвътре си огънче
на клечка кибрит
стигаш да пламна
но топлиш
аз съм по-скучен
отвътре съм твой

ТОВА СТИГА

закъснява по часовник
тръгва си просто така
и никога не я е грижа
дали ще ѝ се обадя
дали ще я напиша
дали има други
дали съм добре
когато ме мрази
реже косите си
носи панталони
шарени лакове
плоски обувки
когато
ме обича обаче
петолинието на челото ѝ
снизходително
образува птица в полет
рисувана от дете
и това стига
за да ѝ се обадя
да я напиша
да няма други
да съм добре