Признавам, не очаквах много от тази книга. Мислех, че ще бъде халтурна публицистика без нищо ново, освен маркиране на някакви нови тенденции във военните действия.
За радост се оказа, че бъркам, и то много. Мюнклер е направил изследване от висока класа, написано в сериозен и задълбочен стил и дори и за миг не бяга от полето на научното изследване, колкото и темата да предоставя благодатни възможности за политизиране.
Половината книга е посветена на “традиционните” междудържавни войни от XVII век насам – движещи сили, икономика на войните, промени в тактиките и какво ли още не. Другата е посветена именно на “новите войни”, които не са вече междудържавни, а основно между паравоенни формирования.
Основната теза на автора е, че междудържавните войни са станали твърде скъпи заради сложните технологии. Затова и те са редки и кратки. За сметка на това новите войни са повсевместни именно заради ниската си цена – в тях влиза сексуалното насилие като тактика, използването на международното съчувствие под формата на хумантирани помощи като източник на ресурси, насочването на бежанските потоци в желана посока, използването на робски труд, наркотиците, природните ресурси…
Немалко страници са посветени на тероризма, но не в традиционни заклеймяващ аспект, а в сериозно изследване на тактиките му и ползите, които носят.
Книгата категорично си заслужава, научих куп неща от нея, за които не бях и подозирал.