Произведенията на Айн Ранд определено ме въведоха в едно различно измерение на светоусещане и отношение към живота. Най-силно влияние ми оказаха, разбира се, романите й “Атлас изправи рамене” “Изворът” и “Ние, живите”, както и есетата от сборника “Капитализмът: непознатия идеал”.
“За новия интелектуалец” е синтез на тезите й от горните произведения. Основната посока е дефинирането на досегашната човешка история като следствие от щенията на две фигури – Атила и Шамана, в чиито образи тя припознава военни/политически и религиозни лидери, които са налагали своята воля над обикновените хора или чрез сила, или чрез заблуди. А обединението между двете неща според нея е най-опасното нещо.
В противовес Ранд извежда своите герои, за които вече съм писал немалко думи – те са силни, горди, самостойни, нежелаещи нищо даром, нито нечия помощ. За да онагледи тезата си, Ранд е извадила дълги откъси от романите си, които според нея са есенцията на философската й доктрина – обективизма.
Книгата не ме впечатли, честно казано, тъй като не научих нищо ново от нея, все пак вече съм чел романите й и съм наясно с мотивацията и действията на героите й. Свеждането на историята до зловредното влияние на две фигури, та макар и с такива мащаби, според мен е силно опростяващо и недостатъчно като обяснение.
Все пак смятам, че ако не ви се четат романите (а аз силно ги препоръчвам), тази книга бързо ще ви светне за какво точно се бори Ранд.
