Напоследък съм разпнат, а за две хиляди години така и не свикнах стова усещане (хайде да ме емнат и религиозните за богохулство). На половината тритомие “Дюн” съм, преполових и “Добри поличби” на Пратчет и Геймън, дадох втори шанс на тухлата “Living in the End Times” на Slavoj Zizek, а се захванах и с “The Belief Instinct: The Psychology of Souls, Destiny, and the Meaning of Life” на Jesse Bering. Освен цялото това четене последните нощи не спах много-много заради финалите на Световната лига по волейбол – три нощи поред мачове от 3 часа, не е леко. Толкова съм сънен, че ще ходя по вода и няма да се усетя, сериозно.
Същевременно Алекс от “Аз чета” най-безсърдечно ме натиска да прочета и ревюирам “Любов” на Елиф Шафак (започната!), която се оказа случайно у дома, а до дни чакам и жадуваната трета част на “Милениум” на Стиг Ларшон от “Колибри”. Проведох ползотворни разговори с “Обсидиан” и очаквам скоро да започна да ви представям и най-добрите техни книги, ще започна с двата романа на Халед Хосейни, а по-късно и великолепните им политологични издания чакат своя ред.
За радост доста хора започнаха да искат и да получават книги от Книговището, хубаво ще е и да ги връщат, провинилите се знаят кои и са и ще си платят с бира! Ха сега да ви видя де ще ходите.
Май това е засега. Аз лично препоръчвам четене по паркове и тревички, както е онагледено на снимката 🙂
P.S. Една мисъл, която не мога да не споделя:
Псевдовампирсковърколашката сага „Здрач“ е като футбола – всички тичат насам-натам, никой не вкарва, а накрая феновете настояват, че не си разбрал смисъла…
