Ей така се прави! Прекрасно ърбън фентъзи, отдаващо почит и към кралете на черното крими като Чандлър, Хамет и Спилейн, което е както написано чудесно, така и държи в напрежение с изобретателни и осмислени сюжети, като ми напомни силно и на (но е по-добро от) книгите на Джим Бъчър. Емил Минчев ме спечели изцяло с „Нюх“ и скоро ще прочета и останалите му издадени книги, у нас имаме огромна нужда от добре написана развлекателна жанрова литература, която не нищи социалнобитовите душетрепети.
На една далечна планета, под едно огромно слънце, поглъщано бавно от невидима черна дупка, се е проснал огромният и многолик град Унтерщат, под чийто защитен купол се опитват да живеят в относителен мир и сговор фантастични и фентъзи създания. Бънк Ромеро е дори обикновен на фона на всички останали мутанти, просто един вълколак, който умее да сдържа чудовището, дремещо в него, и който използва добре изключителното си обоняние, за да хваща следи, невидими за останалите. Минчев ни запознава с неговите умения през четири отделни случая, на фона на които се развива още един, на неуловим убиец в пара, около който се обединяват трупащите се нишки и не по-малко важно, се дава възможност за продължение. В първия случай, „Шишенце вятър“, една вещица е жертва на дързък обир, а покрай диренето на крадеца се разкриват и проблемите на практикуващите професията с разни религиозни ненормалници, които обичат болката. „Мозъци“ отвежда в местния университет, който се радва на автономия от властите, но след жестоко убийство в затворена стая Ромеро трябва да се поразтърси сериозно, за да разкрие не само какво се случва в настоящето, но и какви ужасии са се вършили в миналото в наглед заключена навеки лаборатория с мрачна история, а пътем се намесват и едни зомбита, както си е редно. „Убийство в безтегловност“ вдига мизата с мистериозно убийство в мафиотско имение, а бедният детектив е заплашен от всички страни, докато нищи как така е извършено престъпление на място, охранявано и от вездесъщ изкуствен интелект, и от могъща магия. „Странният случай с отхапания палец“ пък запраща Бънк да разследва убийството на младо момиче, което го отвежда до задкулисен клуб за хора с доста извратени привички, а след това и до сблъсък с определено неприятни създания.
В „Нюх“ Емил Минчев успява както да отдаде почит на добре познатите и обичани клишета в жанра – като суровия детектив и неизбежната фатална красавица, която пробива мъжкарската му броня, така и да демонстрира наистина лекото си талантливо перо в добре измислени случаи, през призмата на които се описва истинският главен герой на романа – градът Унтерщат и неговите причудливи жители, които крият опасни тайни. Интересно и все още неясно ми е защо действието се развива на друга планета, как и защо е унищожена Земята, каква е работата с тая черна дупка, изследванията на която се промъкват в един от случаите, изобщо, мегдан за развитие – бол, а единственото хубаво да започваш късно поредица е, че имаш готови куп следващи книги за четене, които други са чакали твърде дълго време.
P.S. В началото някой е оплескал малко нещата с ударените и-та, но за щастие е само на три страници, та го споменавам мимоходом, ще го оправят при допечатка лесно. Препоръчвам от сърце „Нюх“ и скоро започвам „Бяс“!
