Младостта на моето поколение беше изпълнена с мистиката на „Истината е някъде там“ – Мълдър и Скъли изследваха необясними явления и почти винаги даваха паранормални обяснения, които повече отдалечаваха, отколкото да приближат истината. Точно с този мотив в главата и Майкъл Уол се заема да разчепка истината за извънземните, които все са „Някъде там“. А мотивацията ми да вземем книгата бе възторжената рецензия на преводачката Милена Боринова, която убедено ми каза, че това е научната версия на „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс – и че освен смислена, е и адски забавна.
В което скоро и сам се убедих. Майкъл Уол е от най-добре пишещите научни популяризатори, който в под двеста страници и с много свежи скечове е успял да опише основните теми, свързани с търсенето на извънземен живот. Следейки съдържанието, те могат да се сумират простичко: Къде са всички извънземни (бълнуванията на автори като Деникен също влизат в уравнението)? Дали не произхождаме от Марс, където сега се стремим да идем/да се завърнем? Как биха изглеждали тези чужди същества, дали правят секс (вероятно най-щекотливата глава, заради която нямаме червена точка на корицата само поради факта, че не знаем и на колко години стават пълнолетни инопланетяните :)). Какво търсим всъщност там навън и защо не го откриваме?
Майкъл Уол се спира и на разработките какво ще се случи, когато открием извънземни (в тая посока нелоша идея дава Жозе Родригеш душ Сантуш в „Сигнал за живот“), как ще разговаряме с тях, как би реагирало човечеството? И сетне изследва възможностите вече да сме открили този митичен чужд живот – и най-страшния въпрос: дали съдбата на нашия вид няма да е тази на всяко коренно население, срещнало колонизатори на по-високо технологично ниво в историята?
Втората част е посветена на космическото бъдеще на човечеството, най-вълнуващата изобщо за мен тема – как ще колонизираме Луната и Марс, как ще поемем към звездите, ще се промени ли Хомо сапиенс в Хомо космикус? Изобщо, какво ни чака занапред?
„Някъде там“ е дяволски забавна книга по дяволски интересна тема – наистина е за космически любопитковци, както пише и на оригиналната корица, за хора, които искат да знаят. Защото макар да не знаем дали наистина някъде там има извънземни, то можем да сме доста сигурни в някои от предположенията си в тази посока. И че всеки млад човек, запален по космоса, е човек, спечелен за добрата страна на знанието и науката. И точно това прави Майкъл Уол с книгата си – запалва пламъка на любознателността.
От същите жанрове
