Надежда всяка тука намерете

Разбира се, да имаш виновник подръка, някого, към когото да насочиш силата на гнева си, е отворена врата, възможност временно да избягаш от страданието си. И колкото по-ненавистно е престъплението, колкото по-очевиден е виновникът, толкова по-оправдана е омразата ти. Мислиш за него, за да не мислиш за себе си. Мразиш го, за да не мразиш това, което е останало от живота ти. Ликуваш при смъртта му, за да не трябва да се усмихваш на тези, които са оцелели.

   Странно е как книга за надеждата я отнема още с текста на задната си корица, още с името на автора. Знаех кой е Антоан Лейри, бях чел неговия тъжен текст, озаглавен „Няма да получите омразата ми“, който трогна света преди година. Бях мълчал заради него. И после го бях забравил, както правим винаги.

   Но историята на мъжа, който загуби любовта на живота си, заслужава тази книга, за да не бъде забравена, социалните мрежи са толкова ефимерни. И когато един ден в пощата ми дойде новината за нея, не се колебах и за миг. Разменихме няколко мейла с Лаура, французойката, родена в България, поговорих с колегите, намерих най-добрата преводачка и най-фината редакторка, възложих корицата на деликатен творец. Едно след друго решения, които бяха ясни, логични и прости – и все пак „Няма да получите омразата ми“ е една от книгите, която ще помня винаги, че съм направил, дори сегашните броени стотици да станат някога хиляди.

Мелвил чака. Чака да порасне достатъчно, за да стигне до ключа за осветлението в хола. Чака да стане достатъчно послушен, за да бъде извеждан навън без детска количка. Чака да му приготвя вечеря, преди да стане време за четене на приказка. Чака времето за банята си, за сутрешната закуска, за следобедната закуска. А тази вечер чака майка му да се прибере вкъщи, преди да си е легнал. Очакването е чувство, което няма име. Чета му една последна приказка, но тя носи спомена за всички други едновременно. Тя е страдание, надежда, тъга, облекчение, изненада, ужас.

Аз също чакам. Да чуя присъдата. Неколцина гневни мъже са произнесли своята присъда с автомати. За нас това ще бъде доживотна присъда. Но аз все още не го знам.

   „Няма да получите омразата ми“ не е книга за смъртта, а за живота. Тя е книга за бащината любов, която трябва да наподоби майчината, да се опита (напразно) да я замести. За сбогуването на един мъж с неговото щастие и продължаването на живота с плода на любовта им. Храненето, къпането, обличането… всичките малки действия, които съставят физическата част на родителската грижа – и безусловната обич, които ги придружават. Това е книга, разположена между две свивания на сърцето – едното от ужас, другото от нега. От едно обаждане до една шепа детски смях.

Когато затваряш очите на мъртъвците, ти им даваш още малко живот. Тя прилича на жената, която наблюдавах как се събужда всяка сутрин. Искам да полегна до нейното отпуснато тяло, да я стопля, да ѝ кажа, че е най-красивата жена, която някога съм срещал.

   Това е книгата ми за 2016 г. Да, много големи, хубави, важни книги издадох и ще издам до края на годината, но тази е моята малката, лична и истинска. Моето малко късче топлина и доброта, примесени с неизбежна болка, което отправям към света. Вече ми писаха хора, които са я прочели, и споделихме момент на съпричастност, на единение. И следва усмивка – защото омразата в историята е премного, но винаги е била побеждавана от надеждата. И мъже като Лейри са носителите и вдъхновителите ѝ. Аз не съм силен като него и смятам, че хапещата змия на религията трябва да бъде смачкана с камък, със или без омраза, просто защитна мярка на знанието срещу невежеството, на светлината над мрака, на свободата над оковите. Европа е велик континент, защото първи излезе извън омагьосания кръг на религиозния фанатизъм и националистическия антагонизъм и се опитва да съгражда едно обединено общество без прецедент в историята. Този експеримент може и да се провали, но е в правилната посока. И историята в тази книга го доказва.

  И да, искам да завърша с текста, който предхожда книгата. Сложих го и на задната корица, там нямаше нужда от нищо друго, защото той събира много в малко.

Няма да получите омразата ми

B пeтъĸ вeчepтa виe oтĸpaднaxтe живoтa нa eднo изĸлючитeлнo чoвeшĸo cъщecтвo – любoвтa нa живoтa ми, мaйĸaтa нa cинa ми. Ho нямa дa пoлyчитe мoятa oмpaзa. He знaм ĸoи cтe и нe иcĸaм дa знaм, виe cтe мъpтви дyши. Aĸo Бoгът, в чиeтo имe yбивaтe cляпo, ни e cъздaл пo cвoй oбpaз и пoдoбиe, вceĸи ĸypшyм, зaбит в тялoтo нa жeнa ми, вeчe e paнa в нeгoвoтo cъpцe.