Оригинално заглавие: We Have No Idea: A Guide to the Unknown Universe, 2017.

Преводач: Милена Боринова

Корица: Деница Трифонова, мека.

Година на изданието: 2018

Страници: 372

Рейтинг :

Време за четене: 7 минути

„Необичайните твърдения изискват необичайни доказателства.“
Карл Сейгън

 Ozone.bg  Има нещо изключително привлекателно в тези умни научно-популярни книги, които използват хумор за олекотяване на сложната материя. Такава прочетох наскоро – “Щурият мозък” на Дийн Бърнет, такава е и „Нямаме никаква представа“ на Хорхе Чам и Даниъл Уайтсън, една прекрасна книга, която покрай честното признаване на всичко, което не знаем, се изхитрява да направи доста ясно изложение на това, което знаем. И което научихме едва за около век – както обичам да казвам, това е времето от нескопосаните прототипи на братя Райт до изпращането на апарати извън Слънчевата система, какво по-добро доказателство за мощта на науката. Но тази книга служи като студен душ срещу всякакво задоволство. Защото почти нищичко не знаем – и това е страхотно!

34828756._SY475_   Двамата автори използват обилно количество хумор в своето изложение, ето нещо от първите страници, където обсъждат от какво е направена Вселената и от какво не е: „Би могло броят на различните видове материя да е почти безкраен. В такава вселена камъните може да са съставени от елементарни каменни частици, въздухът – от елементарни въздушни частици, а слоновете – от елементарни слонови частици (нека ги наречем дъмботрони).“ Има доста забавни шегички и бележки под линия, макар че в един момент ми досадиха, да си призная, включително шегичките с това колко несмешни са шегичките в книгата, натрупва се и става в повече. Но ако се игнорира това, темите са развити много добре и човек просто може да се остави на това шеметно пътешествие в нашето незнание.

43750099._SY475_   Едва ли мнозина знаят например, че  сме наясно със състава на само 5% от Вселената, която виждаме около нас. И че цялата останала част се поделя от мистериозните тъмна материя и тъмна енергия, които едва-що сме установили, че са там, но далеч още нямаме какво са техните свойства.  От тях пък можем да идем към загадките на масата и гравитацията, а и на гравитационните лещи, които позоляват да виждаме по-далеч в Космоса – и които са още едно доказателство за тъмната материя, защото тя разкъсва светлината, идваща иззад нея, и учените виждат една и съща картинка, идваща от различни части на небето.

Така че, като изключим някакъв нов неоткрит вид взаимодействие, изглежда, че тъмната материя не може да взаимодейства с нас, нито с нашите телескопи или детектори, използвайки някой от обичайните механизми. Това я прави изключително трудна за изучаване.

  31625636  Двамата автори се спират и на предположението, което срещнах и във „Вселена от нищото“ на Лорънс Краус, че след милиарди години небето ще бъде тъмно, защото всички галактики и звездите в тях ще са се разбягали толкова надалеч, че светлината да не стига до Земята. Пътем разглеждат и какво представяват пространството и времето, колко са измеренията, скоростта на светлината, материята и антиматерията, Големия взрив и някои доста странни неща около него, а за десерт и неизбежната загадка за съществуването на живот някъде другаде. Също и на изобилието от елементарни частици, които наглед не правят нищо – но си съществуват и не могат да бъдат подминати:

Таблицата на фундаменталните частици (физиците я наричат Стандартен модел) може да съдържа всички тези необяснени модели и „безполезни“ частици, но тя е основана на реални наблюдения и може да ни послужи като карта за откриването на истинските вътрешни механизми на Вселената.

   Дават и прями отговори на мъгляви философски въпроси, макар че едва ли ще ви харесат, но поне не се опитват просто да ви вземат парите като религиозните и селф-хелп шарлатаните:

Всеки в някакъв момент се пита: Защо съм тук на тази Земя? Ние знаем отговора: гравитация. Без нея всички щяхме да бъдем отнесени в космоса и Вселената щеше да е един гигантски тъмен аморфен облак от прах и газ. Не би имало планети, звезди, щури тропически плодове, галактики, нито добре изглеждащи хора, които си купуват пращящи от хумор книги за физика. Гравитацията е нещо гигантско. Но също така тя е и слаба.

48568576._SY475_  И допълват точно колко слаба с едно число с толкова много нули след десетичната запетая, че чак ме мързи да ги препиша.

  Безкрайно интересно за мен беше да науча, че всеки миг Земята е бомбардирана от високоенергийни частици от Космоса, за чийто произход все още няма обяснение. Не е ясно какво ги поражда, откъде идват… те просто се изсипват отнякъде и бъдното ще покаже какво ги поражда.

   А ако все пак се спрем на кошмарния абсурд на квантовата механика, която не е нужно да посочвам, че колкото и просто да е обяснена, ми е непонятна, все пак има светлина в тунела:

  Удивително е, че Вселената е разбираема и възможна за описване на множество нива. Не е нужно да тръгнете от най-ниското ниво, за да се занимавате с органична химия или да разберете нашата мания по павианите… Никой не очаква един сърфист да разбира от Теория на струните и да изчислява движението на 10 на 30-та степен частици на вълната, за да може да се изправи върху дъската си. По подобен начин, когато печете торта, не ви трябва рецепта с кварки и електрони.

  „Нямаме никаква представа“ е книга, която препоръчвам от сърце – тя е и вдъхновяваща, и смиряваща едновременно. И най-важното: адски информативна по теми, които в други книги са ме оставяли в неяснота, докато тук са обяснени внимателно като за идиотчета, каквито сме повечето хора спрямо големите умове, които се занимават с тайните на Вселената (здравей, Шелдън :Р).