– Нявгабъде?
– Това, що е било, това, що ще бъде.
Залостени в сърцето ти възпоминания за изгубеното време.
Призраци, погребани в миналото.
Призраци, погребани в очакване да ги разбудим в бъдещето.
Беше време панаирно. Около щанда беше обичайната навалица, а аз си се вихрех в книжната стихия. До мига, в който погледът ми попадна върху книга, която не очаквах да видя поне още седмица – „Нявгабъде“ на Рей Бредбъри. Беше в ръцете на очарователно младо момиче и аз неизбежно протегнах хищно ръце (към книгата, не момичето). Заразглеждах я възхитен от илюстрациите и я попитах откъде я има, знаех, че още не е излязла… е, оказа се, че пред мен стои самата художничка – Мира Мирославова. Дребно момиче с талант-планина. И вложила толкова от себе си, за да го развие.
След панаира това бе една от първите книги, които прочетох от купчината струпани нови. После я препрочетох, защото нищо не разбрах 🙂 И… разбрах само малко повече. Обичам Рей Бредбъри от цялата си душа, в Книголандия съм писал за куп негови книги – „Вино от глухарчета“, „Сбогом, лято“, „Дървото на вси светии“, „Хайде всички да убием Констанс“, „Зелени сенки, бял кит“, „Лятно утро, лятна нощ“, „Дзен в изкуството да пишеш“, „Да опожаряваш е наслада“, не съм писал, но съм чел два пъти огромния и прекрасен том „100 разказа“, който заема почетно място в библиотеката ми. Но тази книга и историята на 11-годишния Ахмед, който изостава от кервана и събужда един бог със своите сълзи, ме остави в почуда и неразбиране. Тук е редно да посоча, че безспорно по-ерудираната ми колежка Темз Арабаджиева твърди, че я е разбрала и говори за нея във влога „С книги под завивките“.
Но илюстрациите – това е, което прави „Нявгабъде“ една от най-прекрасните книги, които съм разгръщал някога, и само мога да се възхитя на Мира, която е усетила този текст в сърцето си и го е претворила по този изключителен начин. Поздравления и за изд. „Бг Книг@“ за съвършеното издание, за тактилното удоволствие от тази книга, пък оставам с надеждата един ден да порасна толкова, че пак да разбирам/чувствам приказките, както казва K. С. Луис.
