ВъзмУтен съм. И огОрчен. Авторката на “Облогът” – Кристина Нгуен – лично ми обеща, че романът не е “женски”, това клеймо, което обичам да лепя на щяло и нещяло, основно на заглавия с кошмарно шарени корици и липса на смисъл по страниците. “Облогът” няма (чак) такава корица и по страниците си има смисъл, няма лъжа, но пък си е романтично-размишльотен, колкто си щете. Е, поне си имаше нужното количество точки, за да няма проблеми с четенето, не както при “Емине”, да речем.
София е наглед обикновено лекомислено момиче, което приема облог да прелъсти момче от църковен хор. Впуснала се в изпъление на намерението си, тя прекарва доста време в и около един манастир, докато привлече вниманието му, но това е само външната страна на нещата. Разказът,воден от нейно лице, малко по малко задълбава в нейното минало и голямата й любов Макс, починал от рак – връзка, минала през всичко, за да кулминира в съвършената обвързаност между две човешки души. Сега Михаил, търсещ бога, трябва да поеме на плещите си както повика на светското, идващ от красивите очи и лице на София, така и да се помири със своето собствено минало, намирайки най-сетне човек, пред който може да говори. Намесени са и картини, алкохолизиран художник, призраци от миналото, моторист без каска с билет за оня свят, лекомислена приятелка и още няколко неща.
Да, това си е женски роман, изпълнен с размисли, спомени, терзания, съмнения, чувства, неясноти, душевни сблъсъци и каквото още се сетите. И все пак историята на миналото на София ме трогна по начин, който рядко някоя книга постига – напомни ми на едно също хубаво заглавие, макар и за по-млада аудитория: “Бяла като мляко, червена като кръв” и книгата-сбогуване “Моят танц с живота” на Патрик Суейзи.
По-интересна от книгата ми бе личността на авторката – КристинаНгуен, която наистина е от тези хора, които наричаме космополити. Ще цитирам инфо от сайта на “Жанет 45”: “Кристина Нгуен е родена в Харков, Украйна. Завършва гимназия в Ню Джърси, САЩ и магистратура по лингвистика в Държавния университет в Киев. Живее в Киев, но учи и във Виена. Работи в сферата на медиите – от водеща на телевизионно предаване в музикален канал до изпълнителен директор на националната верига радиостанции NRJ”. А, и танцува танго и обожава сноуборда. Впечатляващо, а? 🙂
Друго ревю в “Аз чета”.