Днес в „Книголандия“ гостува Габриела Кожухарова, едно от водещите пера на „Аз чета“, която отдавна каня да намине насам и се радвам, че най-сетне това се случи. Ще използвам този повод и да ви поканя на утрешната дискусия за „Обратната страна“, която ще се проведе в книжарница „Хеликон – България“ (бул. Цар Освободител 4). Текстът, който Габи е написала, е непосилен за мен, на чисто емоционално ниво не мога да усетя книга по този начин, загрубял съм отвътре явно, затова и ми бе толкова хубаво да го чета.
Наскоро си пуснах филм с мой любим актьор. Докато се наслаждавах на играта му, осъзнах, че и да представяше прогнозата за времето, пак би ми би било приятно да слушам тембъра на гласа му, да проследявам жестовете и плавната смяна на изражения по лицето му. С някои творци стигаш до такова ниво на симпатия, че каквото и да правят, все ти е хубаво. Пред тях смъкваш всички пластове критичност и недоверие, които обикновено задръстват сетивата ти, и се оставяш да те лъжат умело и красиво. Глупаво ли звучи? Не знам. За мен, особено в литературата, тази връзка е въпрос на доверие между автора и читателя. Заслужено доверие.
Писателите, на чийто разказвачески талант така безрезервно се доверявам, са много малко. Обикновено ме оставят без думи и затова рядко пиша за тях. Когато чета книгите им, единствената функция на онзи втори глас в главата ми, който иначе шумно регистрира добрите попадения или настойчиво рецитира какво не му допада, е да мърка тихо и заситено като дебел черен котарак.
Радост Ангелова е един от тези мои автори-любимци. Прекрасните ѝ книги напълно са омаяли читателя в мен и му носят само и единствено щастие. Което е изключително освобождаващо преживяване – просто да четеш. И да не изпитваш истерична нужда да споделиш изпитаните емоции с друг, освен със себе си. Замислете се случвало ли ви се е скоро да се изключите така.
„Обратната страна” е третият роман на Радост. След мъдрите зимни нощи във „Виенски апартамент” и летните кръстопътища в „Имаго”, сега ни се поднася една книга, оголена почти само до разговор между двама съзидатели. Книга, която звучи интимно, философски и съкровено. Книга, която за мен е особено ценна, защото е посветена на деликатната тема за творчеството. Тя изследва идеята за капризното вдъхновение и заклинанията, които го призовават, за умението да опитомиш въображението си и да го приучиш да ти служи като всеки друг инструмент, който ума ти притежава.
„Обратната страна” разказва за любовта между двама писатели. Ник, който е в творческа криза и алчно вгражда сенките на две жени в книгата си, за да я завърши, и Юлиана, поетеса, която участва в световен литературен конкурс с труден формат, който поставя творческите ѝ сили на изпитание. Отношенията на един писател с таланта му са достатъчно усложнени от постоянното вглеждане навътре, какво ли пък остава за двама писатели, вкопчени един в друг с почти същата сила, с която са вкопчени в себе си…
Запазената марка на Радост Ангелова е чувственият стил. „Обратната страна” е напоена със същите богати аромати като предшественичките си, все така изкусителна за четене, смесваща реализма с приказни видения отвъд обозримото. И все така мъдра – всичко, което лежи на страниците на книгата, не е просто съчинено, а споделено. Предполагам, че темата за творчеството е особено близка на Радост, затова се вслушвах внимателно във всичко, което е разкрила за този процес през очите на героите си.
Нещо лично – Радост е писателката, заради която изтръпвам до мозъка на костите, щом някой махне с ръка и каже нещо от рода на „Български автори? Не, благодаря” (второто най-дразнещо изказване след „Не чета книги, написани от жени.”) Това лято стажувах на щанда на „Жанет 45” на Алея на книгата във Варна и едно момче дойде да търси подарък за своя приятелка. Препоръчах му „Имаго” и докато разпалено му разказвах с какво ме е спечелил романът и защо си мисля, че би се харесал на младо момиче, то ме прекъсна и отсече с такава смайваща увереност „Не, не искам никакви български автори”, че за няколко секунди буквално онемях. И ми стана мъчно, разбира се. Литературните предразсъдъци ме стъписват, особено щом заклеймяват нечий стойностен труд. Може би именно заради тях изпитах потребност да говоря за „Обратната страна”, въпреки първоначалното ми намерение да не допринасям към вече излезлите за романа прекрасни ревюта.
Пожелавам на всеки читател да открие своите писатели-довереници, чиито пера оставят мастилени следи върху душата му, които му вдъхват усещане за намерен сред страниците дом и които го вдъхновяват да бъде човек, осветявайки с таланта си обратната страна на нещата. Там, където съществува и друга истина, освен нашата, и където ни е страх да погледнем сами.
От същия автор
От същия жанр
