Чу се за тази книга преди известно време, може би през януари, и (не)търпеливо чаках да излезе – имам някакъв смътен спомен, че съм чел друга книга за атомните бомбардировки като дете, но ми убягва коя ще да е тя. „Обратно броене 1945: Невероятната история на атомната бомба и 116-те дни, които промениха света“ на Крис Уолъс и Мич Уайс е интересно съчетание от различни наративи, определено не е обичайното дистанцирано историческо четиво. От една страна, много силно се набляга на политическата страна на решението за използване на бомбата, от друга има типично американското екшън описание на подготовката на пилотите за мистериозна мисия, която ще реши войната, налице са и много страници за учените, които създават атомната бомба, сред които безспорно се отличава Робърт Опенхаймер. Същевременно едрите щрихи от воюващия свят се редуват с близки планове на лични истории – на деца от Хирошима, на жени, които се включват в различни роли в Лос Аламос, на самите пилоти и техните особености, та дори и на една особена бойна част на име „Жабите“ – бойци, които изпълняват подводни мисии преди десантите, записвайки какво се крие близо до брега – „рифове, дървени колове, мини, бомби“. Уолъс и Уайс се стремят да опишат света точно след края на войната в Европа и месеците до капитулацията на Япония, отброявайки дните до бомбардировките.
Безспорно най-силно се отличава фокусът върху Труман, който ненадейно поема поста след смъртта на Рузвелт. Определено личи авторовата симпатия към него, описвайки го как попада внезапно на една маса с Чърчил и Сталин точно в началото на разпадането на големия съюз. Същият този човек трябва да вземе най-важното решение – дали да се използва бомбата, като се ориентира и в огромните научни спорове около нея, и от разнопосочните мнения на съветниците си. Например адмирал Лийхи, най-високопоставеният американски офицер, казва: „проклетото нещо никога няма да сработи“ и го нарича „най-голямата измама в света“. Да, от наша гледна точка 1945 г. е краят на световната война, но от тяхна е предстояло кошмарно дебаркиране и воюване на основните японски острови срещу фанатична армия и население, готово да умре за своя император. Преди решението за използване на бомбата Труман е одобрил план за наземна инвазия с над 766 000 войници, а общите преценки са, че за пълна победа над Япония ще бъдат дадени между 250 000 и милион американски жертви, както и подобни числа за японската нация. Всичко това – неразплетим възел, който атомната бомба позволява да се разсече.
Моралната страна също е разгледана в детайли – не е преувеличено да се каже, че 80 години по-късно все още няма отговор на въпроса оправдано ли е било използването на бомбите, или не, дали са осигурили бърз край на войната или са непростимо варварство срещу цивилно население. Двамата автори описват различните гледни точки, включително огромните угризения у учените, които създават това апокалиптично оръжие, за което се сетихме пак с ужас тези дни. Споменават политическата страна – надеждата на Труман да впечатли Сталин и да го направи по-неотстъпчив, защото не знае, че руски шпионин на име Клаус Фукс, роден в Германия, вече е изнесъл тайната и я е предал на Съветите.
В детайли са проследени и подоготвката за бомбардировките, изборът на екипажи (включително чисто мъжкарски драми кой да е пилотът при полета към Хирошима, които ми напомниха на решението кой да е първият стъпил на Луната човек, описано в “Първият човек. Животът на Нийл Армстронг” на Джеймс Хенсън), както и последствията от атомните бомбардировки – както краткосрочните, така и в следващите години.
„Обратно броене 1945“ успява да събере впечатляващо количество разностранна информация на едва тристатина страници, което си е истинско постижение – спокойно мога да си я представя в един солиден том от 800 страници с твърда корица. Но и в този си вид дава основна представа за едно от големите събития на миналия век, което безспорно променя света и осигури поне за няколко десетилетия липса на следваща голяма война между Велики сили. А дали това ще продължи… ще разберем. Дано само няма повод някой след 80 години да чете подобна книга за нашето време.
От същия жанр
