С Кен Фолет имаме дълго и противоречиво запознанство – намирам за изключителна „Устоите на Земята“, по-смесени чувства имам за продълженията ѝ „Свят без край“ и „Устои в пламъци“ и за другата му голяма поредица „Крахът на титаните“. Но не бях чел никоя от самостоятелните му книги с по-съвременен сюжет, затова и реших да слушам „Обратно броене“, темата за надпреварата за Космоса ми е особено интересна, още повече че до дни започвам да чета една предстояща за издаване биография на Вернер фон Браун.
Книгата започва крайно интригуващо – един мъж се буди в гадна тоалетна на оживена гара. Няма спомен кой е и какво прави там, но негов събрат по съдба му казва, че е скитник, който просто е прекалил здаво с алкохола. Това обяснение временно го задоволява, но скоро се появяват признаци, че не принадлежи към тези, които са изпаднали от обществото. Докато той започва да търси кой е и з какво се бори, Фолет вкарва втора линия назад във времето, която разказва за четирима млади души в навечерието на включването на Америка във Втората световна война – двамата приятели Люк и Антъни и техните любими Елсбет и Били. Именно Люк е човекът, който се буди без памет, а тримата други се оказват на ключови постове в следвоенна Америка, която гледа към Космоса и ревниво търси начини да настигне СССР, след като те са изстреляли своя „Спутник“. Действието на основната линия е събрано в броени часове, които се отброяват до момента, в който САЩ трябва да изстрелят своя първи спътник, а трескавата борба на Люк да разбере кой е и защо някой му е причинил амнезия, го отвеждат точно към това толкова важно събитие. Но по пътя трябва да му бъде припомнено не само какво умее и какво мечтае, но и да открие много истини за най-близките си хора.
„Обратно броене“ би трябвало да е нещо средно между трилър, приключенски и шпионски роман. Фолет завърта интрига около американската ракетна програма и съветския шпионаж, който вече се е оказал изключително успешен с открадването на тайните на атомната бомба. Само дето романът начесто залита тежко към любовна драма и на моменти е просто мъчителен за слушане/четене с емоционалните излияния на героите, които, дори описвани като топ учени, се терзаят основно за къщи, пълни с деца и домашни любимци, и любовни разочарования, простиращи се далеч назад. Линията в миналото, където Люк изоставя Елсбет, влюбен в Били, се пренася постепенно и към настоящето, където един след друг напълно предвидими обрати постилат пътя към все пак интересния край – изключвам твърдението, че СССР първи изпращат спътник в космоса заради шпионаж, а не заради временното си научно преимущество. Като цяло – хубава идея с твърде романтично изпълнение, дори много интересните технически обяснения в началото на всяка глава бяха твърде кратки, а вън от тях Фолет не дава нищичко по толкова по-интересната тема за първите стъпки в покоряването на Космоса.
