„Добри момчета, казва си Дефосьо, виждайки как войниците се групират около оръдията, зареждат, прицелват се и стрелят пак. При всичко, което са преживели и всичко, което ги очаква, все още са способни да си дават един другиму кураж, като показват характерното за френския войник смело примирение пред неизбежното. Дори след година и половина, натикани в една помийна яма, пагубна за живота и надеждите, каквато е Кадис – задникът на Европа и язвата на Империята, образ на проклетата бунтовна Испания, смалена до един непревземаем остров.“
„…работникът от солниците хвърля поглед към лежащите наоколо мъже и онези, които стоят около прозорците, крепейки се на бастуни и патерици, или се движат из залата като призраци, опровергавайки с вида си думи като героизъм, слава и още някоя и друга подобна, с които злоупотребяват младежите и наивниците, както и онези, които са далеч от опасността да свършат тук.“
Мъчна книга. Четох я протяжно дълго и все пак накрая не исках да свършва, свикнах да се потапям сред причудливо обветряните улици на Кадис, където нарядко падат невинни момичета – жертви на сериен убиец, а по-често – бомбите на френската артилерия, част от обсаждащите града войски. Между двете неща има неуловима, абсурдна връзка, а един мрачен полицай трябва да разкрие каква е тя и как се е получила – дали е природно явление или творение на дявола.
Често съм използвал метафората на шахматната дъска в ревюта за книги, твърде удобна и полезна е. В „Обсадата“ на Артуро Перес-Реверте самият автор се обляга изцяло на тази метафора, обрисувайки обсадения град именно като шахматно поле. Част от него е под обстрел извън дъската, а вътре се разхождат куп фигури с различни възможности, които играят своя сложен танц. Една от фигурите е чудовище, което убива момичета по кошмарен начин, който не държа да описвам. А това е против правилата дори по време на война, надминава дори нея, Людоедката.
Всъщност главният герой е Кадис, другите са негови отражения, които показват ту една, ту друга негова страна. Там любовта е различна. И законите са разтегливи. Властта е разпределена, следователно ничия. Хората са променливи като ветрищата, които обдъхват града всекидневно, помагайки или пречейки на френските бомби да вършат своята разрушителна дейност.
Реверте тук го няма, отстъпил е назад и само хроникира случващото се. Избрал доста неудобно за четене времево развитие на действието – сегашно, което помоему е доста тромаво, – той развива мащабна картина на един окован град, който обаче нехае особено, че е под обсада. Кадис продължава да си развива търговията, а пиратските набези на френски, испански и английски корсарски кораби с разрешителни за тази дейност са част от ежедневието. Контрабандата е законна, стига да се плаща на когото трябва и да не се прекалява.
Основните фигури в играта в и около Кадис са само няколко – споменатият полицай и неуловимия убиец; красива, но с отминаващо време собственичка на доходоносна търговска къща; капитан на корсарски кораб с мътно минало; артилерист, живеещ за своите бомби и траектории – всички останали са само пешки с временни и преходни функции. Фокусирате се поред върху всяка една от тях и следите накъде ще я отведе повеят на вятъра кадиски – дали към поредно приключение, или към задънената улица на смъртта.
„Обсадата“ като цяло е един тежък и мрачен роман, от който не бива да очаквате лековато забавление. Той е коренно различен от „Деветата порта“, а ме е яд, че не съм чел и други неща на Реверте, за да съпоставя защо смята точно този си роман за най-доброто, което е писал. Както казах, четох го доста време, което е нехарактерно за мен, но просто не е от книгите, които се изчитат на един дъх, напротив – иска си вдълбочаване и проследяване на нишките, които образуват невинните жертви и падащите бомби.
Кадис е обречен град и то не заради обсадата – тя е нормална част от живота, – а от времето, което променя търговските пътища. Сред този обречене град бродят обречени призраци, част от които съзнават съдбата си, но другата част не. И отказът на Реверте да захароса случващото се ме впечатли неимоверно – краят на книгата е абсолютно помитащ и в разрез с всичко, което очаквах – за радост.
