Доста се посмях за собствена сметка, защото за малко наистина помислих, че „Огледални убийства“, при все очевидната си дебелина, е роман от триста и петдесетина страници, както наглед ясно си пише към края му. Все пак обемните хартии правят чудеса, но чак такова чудо не може да бъде – и точно както бе в предхождащата я книга, „Мозайка от убийства“, и тук всъщност са поместени два преплетени един в друг романа. Отново Сюзан Райланд, бившата редакторка, настояща хотелиерка в Крит, има да разследва престъпления, и отново нейният бивш автор Алан Конуей е забъркал големи каши с поредния си екстравагантен ход. И това, че е мъртъв, не означава, че не може да прави шокиращи разкрития.
Този път ги е скрил в свой роман, който в доста обидна светлина описва порядките и работещите в хотел „Бравлоу Хол“, а точно там преди осем години е било извършено убийство. Атикус по типичния си противен маниер е разбрал кой е убиецът, но не я е разкрил, следствие на което невинен е осъден за него – но пък в закодирал истината в своя роман „Атикус Ти се заема със случая“, негов трети с този герой. Райланд не помни много от романа (в който името на хотела е поетичното „Лунно цвете“), но изкушението да зареже втръсналата и не особено печеливша работа на Крит – и да се опита да внесе яснота в личните си драми – я кара да приеме щедрото предложение да се върне в Англия и да се опита да открие какво е станало преди толкова години. Още повече че едно момиче е изчезнало, и то именно след като е прочело романа на Конуей и навярно е разбрало истината. Така че разследването не е просто упражнение по разследване на студени следи – един живот е под заплаха.
И тук вече Хоровиц прави показно по криминална виртуозност. От една страна, първо ни запознава с всички, свързани с хотел „Бравлоу Хол“, разкрива това-онова от събитията отпреди години, трупа напрежение – и точно когато нещата стават много интересни, стопира тази линия и праща читателя да чете „Атикус Тип се заема със случая“, този роман в романа, който е издържан в класическия британски крими стил, като дава възможност да се направят паралели между двете сюжетни линии, след което вече се връща към основното действие и пристъпва към разкриването на загадките. Може би ще откриете убиеца, аз не можах – и при обясненията към края чак не повярвах колко много следи дава Хоровиц, а аз не ги хванах. Много майсторско изпълнение безспорно, отново както в „Мозайка от убийства“, само малко личните страсти на Райланд ми дойдоха в повече, но нейсе, малко позитивни емоции за цвят при всички други грехове, които са натрупани наоколо, не е толкова зле.
„Огледални убийства“ е много подходяща за идните протяжни летни дни, точно както за предната казах, че е подходяща за протяжните зимни вечери – общото е, че имате ли време да почетете, Хоровиц ще го запълни чудесно. И чакаме третата от тази чудна поредица.
