Бях убеден, че не съм чел досега нищичко от Клайв Къслър, но се оказа, че съм – и тотално съм забравил, което говори само по себе си: „Черно море“ на всичкото отгоре дели куп сюжетни елементи с „Огнен лед“, но поне е направена професионална. А това издание на непознатото ми (за радост) издателство „Venus Press“ е еталон колко трагично непрофесионално се е издавало през 90-те… стига да не беше от 2005 г., което прави нещата още по-зле. Няма преводач, текстът е излят без никаква корекция и грешките се прескачат една върху друга. А сюжетът едва-що компенсира за всичко останало.
Руски олигарх се стреми не само към властта в родината си (по неясни причини на задната корица пише, че се бил провъзгласил на нов руски цар, което не е вярно – има намерение, но не стига до него), но и към световна доминация. Затова е и задействал сложен план, който включва както изваждане на императорска корона от дъното на Черно море, попаднала там след скрито от света бягство на част от семейството на Николай II след Октомврийската революция, така и апокалиптично оръжие, с което да нанесе ужасяващи щети на Съединените щати. Всичко това – гарнирано с казаци, размахващи саби, като колорит, бутащи се където не им е работа американски журналисти, и учени, които са по-способни от командоси, които да му се противопоставят. Крадат се подводници, прониква се по чудодеен начин в секретни бази, дори и добри руснаци се появяват, за да защитят родината си от попълзновенията на недостойните. Че и продажен американски политик цъфна за цвят.
Всъщност книгата започна нелошо, ако човек се абстрахира от грешките, но след средата тотално загубих интерес, а краят бе толкова нелеп, че съжалих, че я дочетох, тоя час можех да го използвам по-добре, примерно да дремна. Приключвам с Клайв Къслър, както приключих и с Джеймс Ролинс, макар че там ми отне повече книги да го осъзная.
От същия автор
От същия жанр
