Доста години и доста книги съм пропуснал от другата голяма поредица на Борис Акунин – тази за Ераст Фандорин, но от беглия ми досег с нея в „Азазел“ и „Не се сбогувам“ разбрах на какво се дължи огромната ѝ популярност. Затова и се радвам, че сега мога да подхвана от самото начало поредицата му за руската история – „Огненият пръст“ е първият от художествените компаньони на мащабната му поредица „История на руската държава“, която, предполагам, също ще да видим на български. И сега ще ви отнема още в началото един от елементите на изненада, защото все пак е важен – зад тази корица са цели три истории от вековете преди създаването на Русия, когато още Константинопол се извисява като Втори Рим и се грижи да няма Трети.
Основната история е фокусирана върху Дамианос, обучен във византийската столица шпионин, който поема на опасни мисии в северните земи, влиза под кожата на местните варварски владетели, насъсква ги един срещу друг и в крайна сметка всеки, който изкласи над останалите, бива вкарван в капан и погубван от гръцкото коварство. Дамианос умее много неща и се грижи да бъде приеман като магьосник сред варварите – но мисията, която му предстои, ще го отведе в твърде богатия Киев, а сетне и по-нагоре, към дивите скандинавски племена, които заплашват своите съседи и дори са склонни да точат зъби по византийските богатства. Постоянно оплетен в заговори и драматични събития, Дамианос се оказва окован в най-опасния плен – любовта по красиво славянско момиче, която години е била част от сънищата му. Но за да бъде с нея, трябва да предаде клетвите си.
Както споменах по-горе, всъщност не знаех, че историите в книгата са три, затова и останах като гръмнат, когато това чудесно приключение завърши внезапно. Дори се върнах и препрочетох пак последните страници, защото Акунин наистина знае как да завърти нещата така, че читателят да ахне. Но веднага след това, поставяйки бледа връзка с предишната история, се гмурва в следващата – за гостуването на високопоставен епископ в развилия се още повече Киев, където трябва да усмири желанието на местния владетел за автокефална църква. От това гостуване ще произлезе един трагикомичен бас, а от него – завой в историята, който няма как да не разсмее читателите от други националности, пък за руснаците предполагам, че ще да е имало известно недоволство, тънка ирония вкарва Акунин в приеманите векове наред смъртоносно сериозно кръвни унаследявания.
Последната история пък описва драмата на княз Ингвар, който владее малко, бедно княжество, влюбен е в наследница на много по-голямо и богато, а на всичкото отгоре трябва да се оправя със сериозна конкуренция за нейната ръка. Скоро му се налага да пожертва цяло богатство, за да спаси изгубения си отдавна по-голям брат, който не чака много, за да предяви желание към трона и да започне военните игрички, на които е свикнал. И става наистина забавно, защото малкото княжество се озъбва на местната орда половци.
„Огненият пръст“ е чудесен сборник от исторически легенди, написани от голям майстор. Градейки такива приказни предания с интересни и живи герои, Акунин обрисува сложното създаване на Русия в различните ѝ аспекти и противоречия. Определено може да се направи паралел с тукашната поредица на Стефан Цанев, макар че от притеснително много хора тя е приемана за исторически издържано четиво, а не просто художествена проза върху реални събития. Ще чакам с интерес следващите части на Акунин, доста има вече излезли и едва ли ще се забавят, щом са почнати веднъж.
