Жанр: Фентъзи

Издателство:

Автор: Анджей Сапковски

Оригинално заглавие: Chrzest ognia, 1996.

Преводач: Васил Велчев

Корица: Живко Петров, мека.

Година на изданието: 2018

Страници: 344

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Ozone.bg

…магията е прекалено сериозно нещо, за да се поверява съдбата ѝ на мъжете.

 След бурните събития във „Време на презрение“, които ми се наложи да си припомня, „Огнено кръщение“ си е книга-почивка. Не че няма екстремни сцени, войната продължава да бушува около вещера Гералт, но много повече е тихото, спокойно промъкване с внезапно появилата се около му компания, която, противно на желанието му и на страстната му мизантропия, дори се уголемява малко по малко.

Да, съвсем забравих. Не се нуждаш от съвети, не се нуждаеш от съюзници, ще се справиш и без спътници. Нали целта на похода ти е дълбоко лична, освен това характерът на целта изисква да я осъществиш лично. Рискът, опасностите, усилията, борбата със съмненията трябва да бъдат поети само от теб. Защото това са части от покаянието, изкупването на вината, към което се стремиш. Бих казал, че това е твоето огнено кръщение. Ше преминеш през изпепеляващ, но и пречистващ огън. Сам, самотен.

68456   Но дали ще му бъде позволено това? В тази част вещерът отново се стреми да открие своята Цири, но и преоткрива, че въпреки мутантските си сили, не е всемогъщ. До него застава не само вездесъщият бард Лютичето, чийто лек език пак ще носи проблеми, но и девойка с твърде точна стрела, която малко или малко е фокусът на книгата – което е и отразено на някои чуждестранни корици. Намесват се едни джуджета (че и гном с тях), страстни картоиграчи, налице е един странен билкар, а след цялата тайфа се мъкне познато лице от предните части, на когото дори за известно време се налага да пътува вързан в ковчег. А войната си е война – удря ги, разделя ги, събира ги отново, отнася тоя-оня. Но целта е все напред – Цири, момичето, чието значение става все по-важно с още една нова конспирация, доста прилична на тази на „Бин Джезърит“ от „Дюн„, челите ще ме разберат.

 21064678  „Огнено кръщение“ няма никаква самостойност и всъщност почти нищо особено не се случва, малко ми напомни на странстванията на Толкиновите герои във „Властелинът на пръстените“, то сумарно седемте книги си го докарват до един такъв мащабен епос, в който Анджей Сапковски може да си позволи и да не бърза за никъде. Скоро ще мина и последните две, вече трябва да знам за какво е цялата драма.