Ричард Бакмановите „Гняв“, „Дългата разходка“ и „Пътна мрежа“ са ми сред най-любимите на Стивън Кинг и нищо не може да промени това впечатление. Изпуснал съм първото излизане на „Огън“ (няма да съм първият, който ще обърне внимание, че името на главния герой Блейз си е ок за заглавие, а „преводът“ му виси в нищото), но второто си го взех веднага. И макар историята да не е толкова завладяваща, както на трите посочени горе, ми допадна, особено ако се погледне през призмата на една различна трактовка на „За мишките и хората“ на Стайнбек.
Блейз е слабоумен, но добродушен сирак, отраснал в обичайната ужасна атмосфера на сиропиталище, с отделни „приключения“, когато го взимат да върши селскостопанска работа. Той е гигант с необичайна сила (по-късен вариант на този образ е може би Джон Кофи от „Зеленият път“), който не може да се оправи с ученето, но е винаги насреща да помогне, да се потруди, да бъде полезен. В сиропиталището той се сближава с едно момче, на което му сече пипето, но има нужда от защита, и двамата преживяват куп неща, върхът на които е бягството им до Бостън, след като откриват портмоне с пари. Докато малко по малко ни описва в ретроспекция тъжния живот на Блейз, Кинг ни въвежда и в сегашното време, когато той е сам, неговият близък приятел Джордж е убит, а едно планирано престъпление стои на изчакване.
Джордж е типичният чаровен мошеник, който може да направи пари от всичко, по цинизма си ми напомни на истинските бандити от шедьовъра „Хладнокръвно“ на Труман Капоти. Той взима Блейз под крилото си и години наред двамата извършват разнообразни измами, докато в един склад не преценява погрешно противниците си на игра на карти и не приключва безславно земния си път с нож в корема. Блейз остава безпомощен – загубил е опората си, а постоянно му се струва, че Джордж е наоколо и той води оживени разговори с него (Кинг дава ясни податки, че някаква част от мозъка му функционира нормално и взима разумни решения, което на съзнателно ниво той интерпретира като съвети от своя покоен приятел).
Последният план на двамата е трябвало да бъде ключът към забогатяването – да отвлекат бебето на богаташка фамилия и да отмъкнат 2 милиона долара от тях. Блейз се колебае, но все пак решава да извърши сам престъплението – и в гротескна поредица от полуразумни-полуналудничави действия успява, но полицията го надушва прекалено бързо. Примката се стяга, а грижата за бебето е отговорност, която не е по силите му. Той бяга като ранен звяр, но няма как да се скрие.
„Огън“ е тъжна драма, в която един човешки живот тръгва накриво със злобно бутане по стълбите и приключва с поредица от грешни решения. За пореден път Бакман ни дава достъп до една дълбоко песимистична история, в която читателят се раздвоява между съчувствието към героя и действията му, които подлежат на осъждане. Блейз е и убиец, и жертва, той е сложен герой с особена, ранена душевност, която се лута между ясното съзнание и пълното неразбиране какво се случва. Роман за ценители на добрата психологическа проза, но без очакване, че това е от шедьоврите на Кинг.
