Брандън Сандерсън продължава да развива своя мъглороден свят и се отдалечава все повече от началното натрупване на саждите в първите три части – “Последната империя”, “Кладенецът на възнесението” и “Героят на времето”. След тях последва изненадващо забавното ново начало със “Сплавта на закона”, доразвито в „Отсенки от себе си“ и сега вече затвърдено в следващия солиден том – „Оковите на скръбта“.
Уаксилий Ладриан все още се опитва да се ожени по сметка, но нещо все му пречи. Неговата избраница хладнокръвно си дава сметка за предимствата на този съюз за техните къщи и е готова да встъпи в него, дори и любов и привличане между двамата да няма. Виж обаче, свистящи куршуми, взривове и изобщо постоянна опасност има в изобилие. Сватбеният ден е тук, но… няма как да мине мирно и тихо.
Скоро нещата се усложняват крайно сериозно, когато някогашният шериф и настоящ градски мъглороден звероукротител на чудовища на два крака научава, че някой е открил легендарните металоеми, носени от Лорд-Владетеля – Оковите на скръбта, които обладават голяма мощ. Още повече – започват да се носят странни слухове за възможности за предаване на магически умения от човек на човек, а една от наглед безсмъртните кандри е наранена жестоко и причинителят трябва да бъде наказан. Уаксилий категорично не иска да чува гласа на Бога в ушите си, нито да изпълнява неговите нареждания, но има дълг да се опълчи на чичо си, злодея, и да се опита да открие отдавна изчезналата си сестра. Сандерсън малко по малко вплътнява образа му и показва как е станал неустрашимия герой, който е сега.
Той поема на път със своята годеница, сестра ѝ и неизменния си спътник Уейн Многоликия, но още по време на пътуването с влак започват страховити приключения. Ладриан навлиза в области, в които славата му е по-скоро пречка, а скоро и открива, че освен хората, които имат лични сметки за разплащане с него, се кълбят много по-сериозни облаци над мира в Басейна, това място, създадено, за да могат хората да оцелеят и да процъфтяват след краха в края на оригиналната трилогия.
„Оковите на скръбта“ е наглед прекалено удължено приключение, но Сандерсън знае как да задържа вниманието, дозирайки една по една загадки и тяхното разкриване. Той продължава да разширява своя свят, въвеждайки още една непозната досега народност с чудноват обичай да крие лицата си зад маски, които на всичкото отгоре умеят да използват магическите сили за строеж и използване на летящи кораби. Това определено е способно да промени изцяло баланса на силите в Басейна и дава хоризонт за толкова продължения, колкото Сандерсън Неуморния смогне да напише.
И е ясно, че ще ги четем до едно.
