Не бях чел досега разкази на Джон Гришам, но „Окръг Форд“ си доказва, че големият майстор може и това – истински калейдоскоп от разнообразни сюжети, има за векиго по нещо в тази книга.
Първата история, „Кръводарители“, е трагикомична – няколко младежи поемат към града, за да дарят кръв след злополука с техен съгражданин. Но малко алкохол и примамливата идея за стриптийз объркват плана – до степен, че те ще преживеят най-откачените часове, които ще променят изцяло животите им. „Да докараш Реймънд“ е на другия полюс, драматична история за последните часове на осъден престъпник и сбогуването с неговото семейство. „Миризливи досиета“ е чиста комедия, посветена на едва връзващ двата края адвокат, който внезапно получава възможност да направи удар – за което се налага само да зареже всичките си принципи и да струпа един куп измами. „Казино“ звучи като ранна версия на „Таен свидетел“, намесен е печен бандит и едно малко племе индианци, които си правят бляскава машина за пари, но една неподходяща любовна връзка се оказва препъникамъкът. „Стаята на Майкъл“ е угнетяваща история за адвокат, който си плаща за това, че е защитавал и спасил от наказание неетичен лекар – история, в която няма добри и лоши, защото последните са будещи съчувствие жертви на системата. „Тих пристан“ е драматичен разказ за един старчески дом и възможностите, които той създава и за нарушения, и за обогатяване на безскрупулни типове. И в края – минорният разказ „Странното момче“, който поставя паралел между расизма, отхвърлянето на хомосексуалните и религиозния фанатизъм, една зряла и смислена творба.
Както виждате, „Окръг Форд“ събира какви ли не истории – от лековати и просто забавни за симпатични мошеници, до такива за сериозни и разделящи обществото теми. Гришам ги оживява със своето майсторство, той може да те накара да се смееш с глас и броени страници по-късно да накара буца да заседне в гърлото ти, дори не е само до сюжета, а до подробностите, които го оживяват и правят читателя съпричастен към историята.