Планирам книга за Октомврийската революция от над година – още на миналия панаир във Франкфурт се сетих, че на днешната дата (по стар стил) се навършва един век от оня злощастен за Русия и света ден, в който Ленин и съратниците му заграбват властта, която, по неговите думи, „се търкаля по улиците“ (свободен цитат) на имперската столица Петроград. Митологията около този преврат, обявен за революция, а и изобщо около събитията, които довеждат до него и последвалата гражданска война, е мащабна, повтаряна и обогатявана десетилетия наред, но истината малко по малко изплува на бял свят, особено след разпадането на СССР.
Още от университета имам уклон към историята на СССР, пак там писах 40-страничен текст точно за двете руски революции, така че знаех каква книга търся. Прегледах пет или шест обещаващи заглавия, които отхвърлих поради различни причини (едното бе откровено пропагандно, а другото академично скучно и тебеширено сухо), преди да попадна на книгата на Дъглас Бойд, която комбинира внимателно придържане към източниците от периода, но и жив разказ с много цитати от очевидци на събитията. Освен това Бойд е наясно, че пише за публика, която има само смътна идея кои са Ленин, Троцки и Сталин, как са взели властта и и какво са направили с нея. Важно беше в книгата да се разглежда и участта на императорското семейство, а Бойд е включил цяла глава с доклада на комисаря от Уралския съвет Яков Юровски, комендат на Ипатиевата къща, където държат Николай II и близките му, и който ръководи екзекуцията и последвалото абсурдно криене на телата.
„Октомврийската революция“ започва, разбира се, с оня призрак, който броди из Европа – делото на Маркс и Енгелс. Следват три кратки и информативни глави, посветени на животите на Ленин, Троцки и Сталин преди революцията, изпълнени с опасности и престъпления. Следва въвеждане в обстановката в Руската империя в края на XIX – началото на XX век – поражението във войната с Япония, постоянните реформи, стачките и бунтовете, опитите да се пригоди тромавата държава към новото време. Скоро започва пожарът на Първата световна война, в който руската армия е отново трагично въоръжена, зле снабдена и положението не се отличава особено от онова по време на Руско-османската война от 1877-1878 г., описана в „Писма от България“ на Евгений Утин. Военните години изкопават гроба на империята и Бойд проследява подробно как проблемите се задълбочават, а императорското семейство така и не се ориентира какво всъщност се случва, оградено с лоши съветници и откровени шарлатани като Распутин. Описано е подробно създаването на болшевишката партия и пропагандата, която те поддържат сред армията и цивилното население, както и кой финансира това удоволствие – немците. Същите организират и пътуването на Ленин в запечатан влак през фронтовата линия с проста мисия – да извади Русия от войната. Немските пари подсигуряват пропагандната машина на болшевиките, чиито добре звучащи, но празни откъм съдържание лозунги се разпространяват и на фронта, и в тила, и постоянно увеличават подкрепата за доскоро маргиналната радикална партия. Знаков цитат от мемоарите на ген. Лудендорф казва всичко:
Нашето правителство, изпращайки Ленин в Русия, пое огромна отговорност. От военна гледна точка пътуването му бе оправдано, защото беше наложително (царска) Русия да падне.
Бойд описва как месец след месец обстановката в Петроград (преименувания по патриотични подбуди Санкт Петербург) остава хаотична, а болшвиките правят всичко възможно да задълбочат проблемите, рискувайки и свободата, и живота си в игра ва банк с една цел – докопването на властта. До октомврийските дни, когато това е вече възможно за малката военнизирана организация, чиито лидери знаят кога да окажат натиск, за да получат това, което искат. Зимният дворец е превзет почти без съпротива, щурмът остава да се измисли за бъдещето и да се обезсмърти във филма на Айзенщайн десет години по-късно, а Ленин и съратниците му се заемат да извадят Русия от войната и да премахнат всеки, който стои на пътя им. Парите за тях не секват и след революцията (преврата) – на 9 ноември германският външен министът Р. Кюлман изисква още 15 милиона марки за тях, като посочва, ще се необходими и допълнителни суми, за да се утвърди властта на Ленин и компания, което се отплаща при подписването на Брест-Литовския мирен договор няколко месеца по-късно.
Но революцията далеч не свършва тогава. Започват продължили с години битки за власт вътре в партията, от които изненадащо Сталин ще излезе всевластен господар, а новосъздадената от бъдещия изгнаник Троцки Червена армия се заема неуморно да унищожава всяка съпротива – а такава не липсва нито от вътрешни, нито от външни врагове, срещу които се води безжалостна война. Тук е поместен и докладът за убийството на императорското семейство с всичките гадни подробности, особено след екзекуцията, когато телата трябва да бъдат укрити така, че да не бъдат никога намерени.
„Октомврийската революция“ на Дъглас Бойд е обогатена с множество цитати от мемоари и писма както на най-важните фигури от епохата, така и от обикновените хора, хванати в капана на историята. Историческата оценка за тези години още се лашка в крайности, но намирам за важно да се публикуват такива балансирани изследвания, които да описват ситуацията в ония смутни години, които предопределят съдбата на света за десетилетия напред.