Жанр: Политика, Публицистика

Издателство:

Автор: Ноам Чомски

Оригинално заглавие: Occupy, 2012.

Преводач: Цветелина Тенекеджиева

Корица: Мека

Година на изданието: 2013

Страници: 116

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

 Вземи с безплатна доставка.  С „Окупирай“ на Ноам Чомски „Труд“ започват интересна серия за важните теми на XXI век. Сбрана в мъничко тяло, в книгата се съдържат речи и интервюта с известния лингвист, по-познат като критик на изграждането на американската империя в последните десетилетия – помня колко ме впечатли „Провалени държави“, а скорошна книга на подобна тематика е „Премълчаваната история на САЩ“ на Стоун и Кузник.

  occupy_chomsky_motto_1  От трибуната на своята репутация Чомски сипе огън и жупел връз политическата класа, нагласените избори, изчезващата демокрация, разпалването на консумеризма, на оглупяващия стремеж към забавления и всички други добре познати недостатъци на САЩ. На няколко места той все пак признава, че американците като цяло са далеч по-добре от повечето страни в света, но утвърждава някакво хипотетично щастливо състояние, което можело да се реализира, ако парите бъдат изтеглени от политиката, ако корпорациите загубят привилегированото си положение, ако хората бъдат по-единни и удържат дълго време курса на движението „Окупирай“:

   Ако спойките и съюзите, скрепени по време на тези удивителни събития, бъдат съхранени в продължение на един солиден период – тъй като, както знаем, триумфът няма да е скоропостижен, – не е изключено да прераснат в един паметен, знаменит момент от американската история.

  2012-04-30-Chomksycoverbook  Като цяло разумни и стойностни разсъждения, на отделни места според мен Чомски изпада в утопични блянове как работниците поемат контрола над фабриките (да, ясно е как звучи) и изковават дружно възхода на всяко отделно предприятие. Да, той има готови примери за подобни случки, но една птичка пролет не прави и дори и да съм съгласен, че генерална промяна е нужна, не виждам как забягването в другата крайност би могла да е от полза, особено с лозунги отпреди точно век.

    Виж, по темата за демократичните механизми ученият е безупречен – със страст той описва как проблемите трябва да се набелязват и описват на местно ниво и как желаещите публични постове трябва да се ангажират с конкретни решения по тях, а не да идват с професионалните си пиар екипи и да разказват заучени приказки за потичането на мед и мляко на общо основание.

      Реално в „Окупирай“ няма толкова много информация за самото движение, още повече, че то е относително ново и разнообразно, няма как да бъде поставено под общ знаменател. Чомски смята, че подобно движение, при условие, че запази ентусиазма си, може и трябва да бъде мощен коректив на властта и едрия бизнес, както и да бъде флагман на противопоставянето на 99-те процента онеправдани от системата срещу единия процент възползващи се и манипулиращи я по свое усмотрение.

    Бегло са споменати и примери от други държави, какъвто практически се развива под носа ни в момента в Турция. И само мога да гадая дали и у нас могат да се развият подобни движения, които да са не само устойчиви във времето, но и да имат реалистични цели, не само принципно недоволство срещу всичко и всички – не че нашенската политическа класа не ляга с лекота под общия знаменател на боклука за изхвърляне, но това е една съвсееем друга тема.
Вземи с безплатна доставка.