Не обичам да пиша кофти неща за книга, особено с такова великолепно оформление, но няма как. “Лебедът умира след много лета” е снобска книга, наблъскана с безкрайни връзки с други книги, описания на художествени произведения, метафизични разсъждения и никакво случване.
Ето за какво иде реч накратко. Историкът Джереми Пордидж отива в замъка на богаташа Стойт, който е откраднал стар архив и иска да бъде прегледан. Последният живее с поредната си любовница Върджиния, безмозъчна блондинка, личния си лекар Обиспо и неговия помощник Пийт. Двамата имат една цел – да вземат гаджето на шефа си, като Обиспо иска да я завоюва като трофей, а романтикът Пийт си я представя като съвършената жена за брак.
Сред тези и още няколко герои текат разговори и още разговори, по време на които се описва от устройството на вселената и безсмислието да се прави добро, през порноромани до войната в Испания. В края изневярата на Върджиния с Обиспо обърква нещата, става напечено и все пак действието се насочва към инак основната тема – постигането на дълголетие, в която област лекарят прави опити, на които Стойт възлага надежди да удължи земния си път.
Предполагам, че на някой по-начетен от мен написаното може и да допадне.
От същия автор
От същите жанрове
