Практикуващите новата политическа коректност не са приспособени за свят, в който отделните хора могат да са несъгласни с това, което се приема за правилни мисли. Разчитат на заглушаване на опозицията с истерия, вместо да спечелят с по-добри идеи. Ако до момента, в който четете това, няма статия във водещ медиен източник, която да сравнява тази книга с „Моята борба“, спокойно – скоро ще има. И точно затова тази книга е толкова важна. Целенасочено или непреднамерено, сега съществува поколение американци, което се ужасява от критичното мислене.
Разбира се, че Майло е шумен клоун и често е отвратителен трол. Разбира се, че човек с капка здрав разум не би могъл да е съгласен с всичко, което казва. Разбира се, че той е бляскаво проявление на най-тъмните страни на интернет слободията. Майло Янопулос обаче е това, което неизбежно се случва, когато бъде издигнат бент – водата се насъбира, препълва, завихря се и в крайна сметка руква, и гледката рядко е приятна за окото. По-скоро е жестока и опустошителна. Но и пречистваща понякога.
Девизът ми е смях и война. Четете и ще разберете как можете да станете също толкова ужасяващи за силите на политическата коректност и социалната справедливост, колкото съм и аз. И дори няма нужда да обръщате резбата.
Всъщност не знаех кой е Майло преди излизането на книгата му „Опасен“. Когато агентите ни я пратиха, я прегледах отгоре-отгоре и я забравих, не ми беше интересен поредният влогър, вече имаше яки греди с такива издания. Само дето после дойде скандалът със „Саймън и Шустър“, който се разчу доста в нашите среди – рядко се случва издателство панически да търси начини да прекрати договор на автор, преди още да е излязъл. Все пак книги излизат за какви ли не идиоти и по какви ли не абсурдни теми, не е като скандалът да не продава. И тук се заинтригувах.
Това, от което наистина ги хващат лудите, е, че уж трябва да съм един от тях. Хората като мен би трябвало да са добрички метрополитни педалчета и да гласуват за демократите. Да ходят на протести против войната и да експериментират с киноа и хумус. Би трябвало да се преструваме, че е съвсем правдоподобно Рей да може да управлява „Хилядолетния сокол“ по-умело от Хан Соло. Да не говорим как изучи Силата за половин ден.
Позачетох се кой е пък този лъскав нарцис и скоро видях, че е наглец, който вбесява хора, които аз самият не харесвам, политически коректните скопци, които си позволяват да атакуват дори литературната класика с претенции, че в нея има неприлични думи или че няма цветнокожи положителни герои например. Сетне научих за неговото колежанско турне „Опасен педал“ и как разни активисти са правели кордони и са се биели с полицията, за да му попречат да говори пред публика, както и колко го мразят модерните радикални феминистки, които имат крайно малко общо с жените, които направиха толкова много за съвременното равноправие (не че няма какво още да се направи, разбира се, само че с новговор и драма защо някой седи, както му е удобно, в метрото няма да стане). И така, Майло ми стана интересен и хванах, че прочетох книгата му. Позабавлявах се доста и реших, че може би все пак си струва да се говори по тия теми, защото малцина си позволяват да говорят така – също както атеизмът е тема табу за публичните личности (страхливци!), така и противопоставянето на някои от либералните крайности като мултикултурализма е почти незабележимо, освен ако не са от страна на карикатурни псевдонационалисти като Динко и подобните нелепници.
Възгледите ми изобщо не са толкова крайни или „пълни с омраза“, колкото противниците ми престорено ги изкарват. Вярвам в свободата на словото, свободата на стила на живот – както за либерали хедонисти, така и за традиционни консерватори – и в това, че фактите са с предимство пред чувствата. Ако искате бял национализъм, ходете да слушате Ричард Спенсър. Аз съм консервативният Лени Брус, намирам границите и ги изнасилвам пред вас.
И после ми казаха, че не бива да го издавам у нас. Че щяло да ядоса много хора. Че за тия неща не бивало да се говори, че било чистото зло тоя човек – брей, казах си, ще издадем „Бог не е велик“ на Кристофър Хичънс, издали сме какви ли не диаболични книги („Дракула“, „Монахът“, „Великият бог Пан“), че това ли момченце ще е толкова страшно? Глупости. И взех правата за книгата, която той самоиздаде. Аз го направих (представете си как Шелдън от TBBT се показа на оня хълм и изкрещя, че геологията не е истинска наука – и последвалия разстрел).
Може би си мислите, че съм просто комик, който прави всичко това за забавление. Може би си мислите, че просто съм най-големият нарцис на света. И двете неща са поне отчасти верни. Но съм и абсолютно сериозен относно правото на американците да говорят свободно по всяка тема.
По-късно научих, че по улиците на България щяло да потече кръв заради тая книга – не се шегувам, това е директен цитат от мейл, в който се призоваваше да бъда уволнен заради книгата (или второто беше от друг, обърках се в един момент). И още доста други неща получихме като клетви и заплахи, но ще ги запазя – не заслужават внимание такива отчаяници. Точно както Майло описва, много хора искат да има монопол над дадени теми в публичното пространство. И знаете ли какво – дори тоя типаж да казваше точно обратното на това, за което говори, пак щях да го издам, ако другата страна искаше да го заглуши; просто защото така трябва да бъде, всяко нещо трябва да има коректив, дори той да е отблъскващ. Иначе отиваме в ислямските безумия да се издават смъртни присъди срещу автори като Салман Рушди заради смелостта да покажат жалката истина за тая агресивна и същностно зла религия.
Видът на скъпите ми обувки и изрусени кичури и звукът на смеха ми, отекващ по университетските поляни, накара професори, журналисти, режисьори, активисти и музиканти да осъзнаят нещо, което никой либерал в Америка не разбира от доста време насам: чувствата не са по-силни от фактите.
Та какво има в „Опасен“ толкова? Всъщност книгата е доста по-умерена, отколкото си представяте – основното послание е за свобода на словото и мисълта и отърваване от оковите на политическата коректност, които забраняват думи и правят възможно мъж да бъде уволнен заради виц. Много силен акцент е срещу имиграцията и факта, че Западна Европа става все по-опасно място, особено за жените – и като човек, който ходи през точно 12 месеца във Франкфурт и вижда как се променя тоя град с безбройните заплашителни типове по улиците, не мога да не се съглася. Отделено е много място на движението „Black Lives Matter“ и на факта, че много повече чернокожи умират от ръцете на други чернокожи в обособените гета на невежество и неграмотност, но това явно не е проблем, защото не служи за политически цели.
Не обичам западните феминистки и лявото, особено заради непреклонното им отричане на реалността на ежедневието. Но поне самоналоженото им невежество рядко взима жертви, поне не и директно (индиректно, под формата на политиката им за имиграцията, определено взима). Само мюсюлманите са толкова фанатично предани на заблудите си отпреди 15 века, че ще убият всеки, който посмее да ги оспори.
Майло говори за крайностите на лявото и дясното, които се представят като единствените възможности, докато всъщност здравият разум е далеч и от двете. Описва факта, че е от малкото хора, блокирани от „Туитър“, на фона на всякакви доста по-радикални потребители – сред които самият Тръмп, когото Майло откровено харесва. Той се спира пространно на факта, че съвременните дигитални гиганти са наели безброй хора с високи заплати и ляво мислене, които не се церемонят да заглушат тези, които не харесват – а наистина имат тази сила. За сметка на това в You Tube ислямистите пускат клипове как наказват жените си според шериата и това е ок – да не говорим за терористите, които се хвалят със своите зверства.
В тази книга срещнахте няколко отлични примера на това, което интернет нарича „факти на омразата“. Например вече знаете, че насилието на чернокожите банди засенчва полицейското насилие като заплаха за живота на чернокожите. Вече знаете, че митичната „култура на изнасилване“ в кампусите не съществува и че разликата в заплащането според пола е измислица. Вече знаете, че да си дебел не е здравословно, макар че, честно казано, мисля, че повечето сте достатъчно умни и вече сами сте го разбрали.
Доста внимание Майло отделя на съвременните крайни феминистки, които водят безумни войни за пълни глупости – които примерно довеждат до отвратителното клипче с иначе симпатичния канадски премиер, който заяви, че не е добре да се използва думата „humankind“, а по-добре е изкилиферчената новговорна „peoplekind“. Говори за фалшивата „политика на изнасилване“ в колежите, която си е чиста измислица, както и прочутите safe space, където наранени душички от малцинства – расови, сексуални и каквото се сетиш, могат да се чувстват в безопасност… на същите години, на които предишни поколения ходеха на война и решаваха съдбата на света. Сам откровен гей, Майло воюва и с откритата гей култура, която се превръща в мода, манифест и крайност сама по себе си. Говори за медиите и защо те го мразят – може да видите откъси от техни статии по крилата на книгата, ще спомена само няколко готини:
„Абсолютният трол… ужасяващо“, Фюжън
„Перхидролен грубиян и истерик“, Дейли Бийст
„Идиот“, Ей Би Си Найтлайн
„Абсолютно изтощителен, мамка му“, ДжиКю Австралия
„Икона на дълбините на интернет… анимационен герой… удивително самомнителен“, Вокс
Не мога да кажа, че харесвам Майло, това ми се струва невъзможно – той е наистина карикатурна личност. Проблемът е, че в днешния шумен и бърз свят само такива могат да привлекат внимание – и дори да не мога да се съглася с някои от тезите му, други ми се струват наистина важни и е добре, че има кой да ги крещи. „Опасен“ е книга, която по всяка логика едва ли щеше да бъде преведена у нас – но ето я и заставам зад решението си. Малко тролене и непопулярни тези са полезни за всяко общество – за съжаление не си правя илюзии отдавна, че книгите могат да променят нещо. Но все пак ще продължа в посоката, която считам за вярна – про науката, про здравия разум, про свободата и търсенето на щастие – и анти суеверията, предразсъдъците, религията, псевдонауките, ограниченията и всякаквите там бурени, които растат бурно върху общото невежество. И ще завърша с два истинни цитата от Майло, който далеч не се отнасят само до Америка:
Е, ето нещо, което научих по време на престоя си в Америка: агресивното публично развяване на добродетели е убежището на морално пропадналите.
И този:
В момента хората около вас живеят в един от периодите с най-много промити мозъци в историята. Медиите, научните среди и поп културата работят на пълна пара, за да ги накараме да вярват в неща, които просто не са верни. Обиждат се, когато този крехък светоглед се сблъска с реалността, което е една от причините такава голяма част от по-младото поколение днес да се крие в безопасните пространства. Обаче не може да щадите чувствата им. Единственият начин да победим пропагандата е истината да се разпространи по-бързо, отколкото машината разпространява лъжи. Фактите пред чувствата.
От същите жанрове
